|
Добра среща, Жераве,
Обувките ми сами ме доведоха в този форум. Търсех нещо друго, но както се случва често... Хвърлям по един поглед вече няколко месеца какво се пише тук и щом продължавам да го правя, значи ми е интересно. Наистина изпитвам нещо подобно на непринадлежност към общността, но това е защото приемам участниците в нея като "професионалисти" в областта на (как да го нарека) ... духовното . Не съм сигурен че и сега трябваше да се включа, защото имам чувството, че няма да допринеса с нещо съществено. Същевременно съм провокиран и "притеглен" от въпросите (ти).
Аз споделих моето мнение по основната тема и дори бях останал с впечатлението, че то се доближава до твоето. Но харесах твоето мнение не заради съвпаденията, а заради усещането, че идва "отвъртре", без стремеж към интелектуализиране на темата. На мен това ми действа "отрезвяващо" по отношение на личната ми склонност да говоря "наизуст" без да се замисля и "бръкна" по-надълбоко.
Не разбрах дали искаш да ме вкараш в логиката на спорещите или не .
Добре, с повече пространство - предполагам че и двата отговора са верни (игра ли е, или не е), което е равнозначно на това, че нито единият от тях не е верен докрай. Въпросът наистина е сложен, защото ни вкарва в капана да обясняваме света в две плоскости: едната е субективно-обективно, а другата субстанциално-несубстанциално (идеално, празно, пусто). Винаги могат да се намерят логични аргументи в едната или другата посока и комбинации от тези. Не съм сигурен, че аз в житейски план имам нужда от този спор. За себе си (кое ли е пък това "себе си ) съм приел, че нещата са достатъчно "твърди" (важни, реални) за определен период от време, за да се съобразя с тях, като имам едно наум, че все пак те са нещо повече от това. В един популярен цитат от Нагарджуна бях срещнал, че нещата не са нищо сами по себе си и че съществуват само от взаимната зависимост между тях. Но все пак има "неща", нали (уф, пак стана сложно)? Имам нагласата, че отговорът може да дойде само от "директно преживяване", но тази нагласа може да се дължи на навика ми да отбягвам философските концепции, когато станат много преплетени (просто мързел).
Ето че този пост стана многословен и пълен с клишета, и това вероятно е от склонноста на ума (сега пък "кой ум") да замества едни модели с други, но винаги да има някакъв "модел" който го да "крепи". И едва ли моето "усещане" за нещата се показа ясно и чисто.
Струва ми се, че понятията колкото "подреждат", толкова и объркват нещата. Дори да примем фикцията, че хората влагат един и същи смисъл в едно и също понятие, понятията пак ще ограничат един принцип. Поне така го чувствам. И в тази връзка - ако ми кажеш какво е реалност и илюзия според теб, бих знаел как да отговоря на въпроса каква е връзката между тях (според мен). Но може би пък ако ми кажеш, вече няма да имаме нужда от моя отговор .
|
Re: „Всичко е игра на ума” [re: жpв]
