Здравей Жерав Как си?
И за мен е радост да те чуя!.. и теб и останалите.. Мислех си над вашите разговори, но така и не можах досега да се събера да напиша нещо...то не знам и откъде да започна..
Напоследък ми се въртят в главата други неща. Връзките ми с хората станаха много по-интимни от преди. Цялата тази сексуалност, макар не на физическо ниво, корено ме променя. Чувствам се пораснала. По-стабилна и уверена. Чувствам се женствена и по-спокойна, да изразявам и да съм това, което съм. Толкова съм благодарна на всички, за цялата любов, която ми дават постоянно! Чувствам се обичана и свързана. Чувствам се спокойна да обичам и да се свързвам..да експериментирам..да играя..За първи път ми минават мисли да съм майка..че искам семейство и деца. Стана ми интересно да готвя, да гледам цветя, да шия и украсявам, да говоря глупости, да се смея и търкалям с хората, да ги прегръщам и просто да сме заедно. Започва да ми се струва, че между мъжете и жените има разлика. Преди мислех, че всичко що е човек е еднакво. Не можех да се примиря, че съм жена. Все исках да бъда и мъж. То човек си ги има и двете страни, но за да ги слее, първо трябва да ги разграничи, да ги изолира, да ги оформи (култивира) поотделно. Чак тогава може да мисли за сливане. Аз тепърва започвам да усещам какво е ин и какво ян. Доверявам се. Доверявам се на това огромно Цяло, което ме облива с такава любов и винаги ме води натам, където е най-добре за мен. Постепенно се отварям за него..спокойно..прегръдка след прегръдка...любовно...нежно...красиво...
прегръщам те, искрящ Жерав
|