хей, Миро, стига си ме поучавал я ме чуй по-добре:
това, което казах досега, беше: за мен няма значение дали сънувам или не, след като в живота ми това не води до по-прагматични последствия от начина, по който ВЕЧЕ правя жизнените си избори.
не мисля, даже отказвам да мисля над този коан, защото дали сънувам или не - все тая. за съзнанието и съня и 'будуването' са реалност. всичко е реално по един или друг начин, ако предпочиташ така. със същия успех може да се каже, че всичко е сън - въпроса за оптимиста и песимиста, въпроса за празната и пълната чаша. аз нямам предпочитания и отговор на въпроса не мога да дам, понеже не свидетелствам от първа ръка за него. това е. толкова просто.
на всичко отгоре, тъй наречената дуалистичност е продукт на ума. извън езика и извън ума дуалистичност няма. нма добро и лошо, няма сън и реалност. те просто са продукт на човешкото ни съзнание. в реалността (т.е. извън човешкия ни ум) има съзнание, но няма дуалистичност. не казвам, че няма ин и ян, но те не са това, което мислим, че са стана сложно, спирам тук. пак думите пречат да се назове нещо, което е извън думите.
спомням си, че с теб и друг път сме обсъждали въпроса за това кое е реално и кое - не. в малко по-друг контекст. отговора ми е същия, като в първия ми постинг тук по темата ти - въпрос на приоритети за настоящето е кое да избера да бъде реалност и кое - да разглеждам като по-малко реално. приоритетността при мен идва по линия на енергийната ефективност: какво в момента ми е по-ефективно енергийно. друго няма. кратко, ясно, и доста прагматично
|