Т.е. излиза, че НЕ ВСИЧКО е игра на ума за теб?
Може би си се подвел от примера с ядосването и с отчаянието и това, че е социално приемливо човек да се бори с тези състояния. Само че моя пример няма нищо общо със социалната гледан точка, а с пестенето на енергия. Не случайно нарекох изброените от мен неща "прекъсвания", защото те са именно прекъсвания в "играта на ума".
Ако не ги знаех, то ВСИЧКО за мен щеше да е "игра на ума", дори нямаше да съзнавам, че има алтернатива.
П.П. Не знам защо пропускаш като си гладен и търсиш храна, като ходиш на работа, като общуваш с близки/приятели и като правиш още 1001 неща това също ли е игра на ума.
Естествено. Защото зад тия дейности стои ума, който:
1. Възприема познатия свят и му придава емоционални характеристики.
2. Той не се интересува от базовите потребности а ги използва.
По т.2 ще ти дам пример. Животните също търсят храна, като за тях това е въпрос на оцеляване. Обаче при човека има и още едно ниво отгоре, което е "играта на ума".
Ако човек си изкарва прехраната и се справя добре, той иска това да си проличи. Ние не просто се храним, а ядем трюфели и стриди за да покажем социален статус; в другият край е липсата на храна, при която липса макар и човек да се приближава по-близо до инстинкта за оцеляване, то пак се проявява Ума - човек страда, самосъжалява се, отказва се и се предава.
Забележи, че едно животно никога не парадира с храната си, нито пък се самосъжалява и се предава, преди края.
___________
|