Миро, аз с риск да се конфронтирам и да стана като всички онези ограничени йоги, нещо от което нямам намерение да се дистанцирам, нарекох свинщина неща, които визират известна тенденция в България, не знам само защо някои хора се обидиха от животното, а то е сред най-интелигентните от представителите си, но прави една работа, която е наистина свинска; ще посмея да кажа, че всички ние същесвуваме в отделни реалности. Моето битуване за теб факт ли е? Моите мотиви за действие в дадена ситуация адекватни ли са за теб? Би ли постъпил по начин характерен за мен, продиктуван от това което нося в себе си, от начина по който са ме възпитали, от това което е бил за мен баща ми, майка ми? Би ли действал от позиция на изнасилен, потъпкан, неразбран? Плачеш ли от радост? Писа ли стихове? Създаде ли музика? Танцува в дъжда? Опече сладки във фурната? Нарисува нещо? Залепи вазата, която се счупи? Целуна Катето, щото го заболя? Зарови лицето си в една котка? Изкачи хълма? Плува гол в морето? Разхожда се по залез? Посрещна изгрева? Свири с хармоника? Разговаря с някого до зори? Любихте се с часове на морския бряг? Общува с природата? Общува с Бога?
Тези въпроси са не за да се разгранича от теб, а само да визирам различното възприемане, подиктувано от възпитание, пол, среда. Надявам се да се съгласите с мен, че човекът става човек, когато носи идея и я пресътвори в нещо. Всички сме потенциални носители на това, ние сме възможности.
Ако пресътвориш това което носиш като идея, това което се получава е различно от това на всички останали – това е буквално, едно към едно. Свят, в който съществуваш ти и твоето обкръжение.
|