На теб, пък и на повечето, е ясно, че не всичко е ум, но виждаш, че има йоги, за които все пак всичко е ум и негова игра.

Ясно е също, че не е нужно да се освобождаваме от ума. А за да видим какво друго има в нас освен ум, за това НЕ е нужно да си служим с ума и определено нямаме само ума като инструмент. Ако имахме само него, нищо не бихме могли да видим.

Това другото ("дух"/"център"... както искаш го наречи) се проявява само и е нужно просто да му обръщаме повече внимание на него именно. Както ти казах преди време, ако обръщаме все внимание на така нареченото "его" (и игрите на ума), просто ги правим реални до степен, в която те стават всичко. Докато обръщайки внимание на духа, умът си заема от самосебе си своето нормално място на слуга на духа. Всъщност, той (умът) изпълнява съвсем нормално ролята на господар, когато духът спи и по-добре той да движи нещата отколкото никой. По-трудното е само преходния процес, когато духът се събужда. Но това не е болка за умиране.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите