Пътя е целта... ..да, и не се говори за дълъг или къс, защото всичко е неопределено, достатъчно дотолкова пъти относително, колкото е броя на хората на земята в този или в следващия момент. Пътищата са много и най-различни, според разнообразието на вътрешния свят на всеки един човек.
Затова и няма нищо определено и нищо утвърдено и нищо сигурно на Пътя...
Истината постоянно се променя, Живота постоянно се променя, Пътищата постоянно се променят. Ако преди хиляда години е имало едни пътища, в преди сто години са се променили, то в днешния ден също претърпяват промени, и това се случва с всяка измината минута от времето в безвремието.
Времето е ограниченото лице на безвремието.
Лъжата е ограниченото лице на истината.
Пътя и ограниченото лице на безпътя.
Целта е ограниченото лице на безцелността.
А тези думи, могат да се завъртят и в другата посока,
и пак ще са верни...
Безцелността е ограниченото лице на целта..
Безпътя е ограниченото лице на пътя...
та дори и истината може да е ограниченото лице на лъжата...

...ето толкова неопределено е съществуването
и всичко,което се съдържа в него...

..в един определен момент, желанието може да ти помогне по пътя,
но в следващия, то ще е вече пречка, по пътя..
..в един момент, усилието ще ти помогне,
но вследващия, ще е пречка за теб..
..в един момент, причината ти е в помощ,
в следващия-бариера..

Всичко е толкова неопределено и отнасящо се до момента,
в зависимост от осъзнатостта-нищо друго, в това съществуване
не играе толкова важна роля за промяната/развитието на човека!

Ако днес, осъзнаваш, че трябва да направиш усилие
за да практикуваш(тъй като "ума" обиновенно ни дърпа към всякакви други безсмисленни дейности, но не и към съществената такава)
и преодолееш/преминеш отвъд усилието,
ще преминеш към практическата част-към себепознаването,
и когато това стане и станеш наблюдател на процесите,
които се случват вътре в теб,
тогава вече ще видиш/усетиш, че усилието е пречка,
защото усилието идва от ума,
а ума е винаги пречка,
защото той е една ограничена форма на безкрайното/универсалното съзнание, което трябва да постигнем.
Следователно, трябва да преминем отвъд ума,
а това може да си случи само чрез осъзнаването му.
През всичко се преминава отвъд чрез осъзнаването на съответното нещо.
А осъзнаването се случва чрез наблюдение,
и Ошо говори непрекъснато за това да сме "наблюдатели/свидетели",
на вътрешните процеси.

..Както един дзен-будист би се изразил за ума..а и Ошо го е правил,
ума е като небе, мислите са облаците в него,
колкото разновидности на облаци виждаме в природата,
толкова са и разновидностите на мислите-тъмни,тежки,буреносни,
големи, малки, по-ефирни, почти незабележими....
Цялата природа/макрокосмоса е огледало на тези вътрешни процеси/микрокосмоса на човека.

Затова и в миналото най-постигналите в духовен план,
са били отшелници,съзерцавали са природата
и в това съзерцание и директен контакт с природата,
са осъзнавали все повече и повече себе си...

Днес, вече разбираме, че това осъзнаване,
може да се случи навсякъде,
не е нужно да бягаме в планината или да
се уединяваме в хималаите,
за да станем по-осъзнати,
и това е така, защото всичко се променя с всеки изминал ден...
Осъзнатото пространство става все по-голямо,
или някои ще кажат "съзнанието слиза все по-ниско/по-близо до Земята..

Преди няколко месеца, пътувах с една жена в самолета,
практикуваща рейки, тя не се обяви за рейки-мастер и изобщо не беше нужно да го казва...,
но аз за себе си, видях, че Е...
тя каза нещо много интересно,
"че душите са чакали на опашка за да се преродят в днешното време.."

!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!