|
Как така да ми хареса, Миро? Като някаква сексуална
фантазия или като ВИЖДАНЕ, че другият всъщност не е мой? Или нещо
съвсем трето? Защо е нужно да ми харесва или не? Не съм имала подобен опит, а ми е интересно какво се опитваш да ми кажеш :).
Дали пък ако вземе, че ми хареса, това не би отворило въпрос за някакви
мои дефицити, така, както ако вземе, че не ми хареса дотолкова, та да
се пръсна от ревност? Смятам, че е практично и полезно човек да
може да си представи такава картина - като превенция. Не срещу илюзията
"изневяра", а
срещу илюзията "разбито сърце" , илюзията "на мен никой не ми
изневерява" и др. его-центровки.
Казваш, че на теб ти
харесва, но би ли обяснил защо? Виждал си го на живо или си го ВИДЯЛ в себе си? И?
Да ВИЖДАМ любимия си И в секс с друг е възможно, ако обичам
безусловно. Пак казвам обаче - заявката за подобна готовност може да
говори чисто и просто за проблеми, не непременно за широта и за способност
истински да обичаме. Затова, ако си дам сметка, че много ми харесва, ще падне голямо изследване откъде накъде така, на кое в мен му харесва, защо и пр. :-)))
Да, мога да реша, че ми харесва от гледна точка на Единството на всичко с всичко, но няма да е вярно от нивото ми на осъзнаване в момента:-) Някак по-честно ми
се струва да си дадем сметка СЕГА ДОКЪДЕ СМЕ и съответно към какво се
стремим. Второто е по-важно за мен, затова относно казаното от Мо и
L.L. за индикациите на тялото мога да добавя, че СТРЕМЕЖЪТ бавно, но
сигурно се "всмуква" в нас и колкото и да сме понякога противоречиви
като израз, вървим към оцелостяването си. По тази причина съм по-снизходителна
към това кой какво показва външно (все пак физическата вселена далеч
не ни изчерпва, пък и това, което е неприятно на един, на втори допада и така). От друга страна също приемам околните и чрез усещането
на тялото ми за тях, както е писала L.L. Но пък често тялото ми ги усеща и преди/без физическа среща. После вече е въпрос на преодоляване именно на обуловености и предразсъдъци. Друг момент на разминаване касае усещането за дълбоките пластове в човека и непосредственото му адаптиране към истините, които идват от тях. Не винаги можем да сме външно адекватни на това, в което вярваме, към което вървим. Реших да обърна внимание и на тази тема. Две в едно
П.С. Като малка бях много влюбена в един батко :-)). Обичах само факта, че съществува, не исках да съм с него, нито да е "мой". Обзе ме щастие, когато го видях заедно с една какичка , реших, че е споделен и много се радвах за него. Но това все още не е безкористие....Мъничките хора още не са се излюпили и индивидуализирали - процесът, след който единствено можем да направим проверка за истинско безкористие. Когато вече сме били/сме с някой и можем да се докоснем до същите състояния. Не обаче водени от потискания и забити в дън земя комплекси, а именно от любов и приемане.
|
Re: Виждането на любимия ни в секс с друг [re: Mиpo]
