"Времето в което живеем,
"... Натегнатото тетиво притежава силен и красив звук...
До смърта си искам да живея натегнато,като тетиво на лък" - Ким Ки-Дук

За мен“Лък” е логичното продължение на темата ,която Ким Ки Дук развива в “Пролет,лято,есен,зима …и отнова пролет”– историята за живеещите в плаваща пагода монах и неговият ученик,отделени от съвременният живот не само от водата наоколо. В “Лък” Ким Ки Дук повтаря любимия си похват да конструира за героите си херметичен свят,не пропускащ вътре реалноста.Обаче основната идея и разпределението на силите в отношението на персонажите тук е съвсем друга. В будиската “Пролет …” съзнателно отказалата се от емоции старост е синоним на мъдростта, а страстта се трактува като неизбежен етап на физическото съзряване и лекарство, от което трябва да умееш на време да се откажеш. В “Лък” всички глупости прави стареца, без да се опитва да се бори с ревноста и егоизма,а с ината си дори превъзхожда и възпитаницата си и нейният приятел,взети заедно.Любовта на героя в “Лък”-е единственният смисъл на живота му,прекъсващ се точно в момента,когато любовта става невъзможна.

Лъкът се преставя във филма в три рационални и едновременно симоволични ипостаса. Той е оръжие- и,съответно ,символ на силата,в частност ,мъжка.Той-е музикален инструмент/зад кадровите звуци са на корейска цигулка/,съответно ,той е символ на красотата и женското начало.И,на края,той е приспособление за предсказване на бъдещето,така,че лъка е също символ на шамана и тайните на битието.

Казано на кратко,по думите на режисьора,това е историята на един стар егоист. Самият автор,казва,че се е вълнувал от следната тема:задължително ли е човек с настъпването на староста да бъде принуден да се откаже от желанията,естественни за младите.В частност,да притежава красиви момичета.

“...Изживявайки живота си ден след ден,ние срещаме хора,които ни е било съдено да срешнем.По никакъв начин не можем да избегнем това пресичане на пътищата. В началото нашата любов идва заедно с главозамайващият трепет,но с времето тя се превръща в омраза:ние обичаме със смъртоносни намерения.Влюбеноста-е щастие,но не само -това е и омраза,и тъга. И идва момент,когато разбираме,че нашите чувства са се превърнали в желание да убием човека,когото толкова сме обичали. В крайна сметка,двама човека стават едно ,когато самоизмъчват себе си,един друг,и всеки изпитва върху себе си пределите на човешката жестокост.Думите черно и бяло,гледат една към друга,знаейки ,че друг изход,просто няма.”/Ким Ки Дук/

Филмите на Ким Ки Дук променят не реалноста,а състоянието на съзнанието на ми.Снимането на филм,като форма на приковано наблюдение към човека,проследява неговото подсъзнание,фиксирайки всяко впечатление. Концепция на режисьора за полуабстрактно кино,се съдържа в това,че той показва нещо повече,от обикновенна реалност.

За какво расказват филмите на Ким Ки Дук?За любов.За любов до смърт. А може би и не.При всички случаи – това е жестоко кино,в което в безобразието е внесен завладяващ привкус на страшна красота,порока става някак си беззащитен и безнадежден,красиви хора се задушават в стените на шокиращия живот,безкрайните човешки трагедии се случват на фона на кучешко насъскване. И в същото време за филмите на Ким Ки Дук не мога да с кажа нищо еднозначно.Той ме учудва,с това,че в тях мога да видя себе си и едновременно с това прави поредният екстравагантен експеримент с податливият кинематаграф. И филмът,"драскащ" с жестоката си реалност се сменя с мълчалива романтична история, и още една, и още една. Сниманите един след друг Empty House (3-Iron), 2004) - Bin-jip и (The Bow, 2005) - Hwal са пълни с чистота ,макар и в малко необичаен за европееца вид,вълнуваща загадъчност и будиска поетичност. Последвалият след тях (Time, 2006) - Shi gan отново ме пренасе като ,че ли в нощен кошмар и ме покани на постмодернистичен бал,с драматизма на сюжетните коализии , преплитащи се с ексцентризъм.

Но в във всеки филм на Ким Ки Дук има общо ядро. Празнота. Онази Празнота, която е в централното разбиране на будизма, която се е притаила зад илюзорноста на реалния свят. Ким Ки Дук без да мисли,вдига завесата. Празнотата се проявява в безмълвието и обезличеноста ,дзенската безхарактерност на героите,в неизказаните чувства,в незавършените сюжетни линии и в общото отсъствие на обикновенната свързаност и логичност на повествованието. Именно тя шокира и оставя след филма тежък привкус.Но именно тя привлича и завладява. Киното на Дук е уникално,както и биографията му.Преди пет години го наричаха ,режисьор, проявяващ все повече признаци на гениалност.Днес да го нарека гений-значи да изпадна в баналност.

Той концентрира вниманието ми на крайностите,продължавайки да изследва черните дупки на човешката природа,изучавайки,как тежеста на съдбата изкривява живота.Различието е в това,че за изобразяване на черното той използва малко по-светли цветове…Но живота в неговото разбиране си остава необяснимото съчетание на доброто и злото.

Във всеки негов филм мога да исследвам взаимоотношенията между мъжа и жената.
Мъжът и жената са два различни свята,две вселени,на които се налага да се пресичат един с друг.Борбата между половете е лайтмотив на битието ни от каквато и да е точка да го погледнем.Живота се състои от моменти на безпокойство,преминаващо в безнадежност,от смесени чувства на радост и скръб.Сложната алхимия ,раждащата се от контакта или конфликта на двата елемента,мъжкият и женският,-е това,което ,Ким Ки Дук,се опитва да предаде на екрана.

За какво се разказва в “Лъка”? Наверно може да се каже,че това е филм за...
За смисълът на живота.За мечтата и реалноста.За стремежа към свобода и страха от нейната загуба...За противопоставянето на желанието за желание и тяхното помиряване.За най-простото и,в същото време,най-сложно на света.За човека.

…но това ни на-малко не ми обяснява онова биене на сърцето,и онова забавяно дишане,които възникват след неговото гледане.

P.s. разбира се ,ако емоционалният ни диапазон не е равен на дебелината на клечка за зъби.

С удволствие,бих споделила,следната колекция:
* (Crocodile, 1996) - Ag-o
* (Wild Animals, 1996) - Yasaeng dongmul bohoguyeog
* (Birdcage Inn, 1998) - Paran daemun
* (The Isle, 2000) - Seom
* (Real Fiction, 2000) - Shilje sanghwang
* (Address Unknown, 2001) - Suchwiin bulmyeong
* (Bad Guy, 2001) - Nabbeun namja
* (The Coast Guard, 2002) - Haeanseon
* (Spring, Summer, Autumn, Winter… and Spring, 2003) - Bom yeoreum gaeul gyeoul geurigo bom
* (Samaritan Girl, 2004) - Samaria
* (Empty House (3-Iron), 2004) - Bin-jip
* (The Bow, 2005) - Hwal
* (Time, 2006) - Shi gan
* (Breath, 2007) - Soom
* (Sad dream, 2008) – Bimong

.