Ей,Шани,голям провокатор си!Караш ме да се чувствам,като гост,уж минал за малко,пък забравил да си отиде.Ето и сега,тъкмо си гуках с инпринт в съседната тема на "ушенце" и ей ти,на, вместо да се отдам на Морфей,се отдавам на теб.Сигурно, зщото първите ви букви са еднакви...Но, да си дойда на думата и спирането.В репликата си ,към Наташа,се опитах да опростя максимално,нашите дълги тиради,свеждайки ги до елементарни формули.Всъщност ,това ме навежда,на мисълта,че наред с другите предмети в училищата ,биха могли да се преподават и такива формули.Защото,докато децата се учат на делене на цифричките,никой не забелязва,че те са вече с разпачатосана представа за себе си,благодарение на възпитанието от грижовните си родители,към които се присъединяват и учителите ,обучението и т.н.вече го обясних по трасето.Имам пред вид,че е кощунство един човек да се разглежда на части,от вътре и от вън,вместо да вземе да се събере. Преди да събере пъзела на природата си,сам,без подсказка,няма как види,че парченцата са всъщност едно прекрасно произведение на изкуството.И,че този шедьовър на природата е той самият!Просто човек трябва да осъзнае ,че е цялостен,с цялостната си любов, с цялостният си секс,а не на парчета.Всъщност,няма кого в какво да убеждавам.Оставям всеки,на собсвеното му разбиране,докато аз си казвам моето.Ще кажа само,че цялото ни разпарчатосване идва от страха,дълбоко вкоренен,от детските ни години.От както се помним ни учат-това е добре,това е лошо.никой обаче не пита детето,кое на него му харесва и кое-не.И така-учат ни да ПРАВИМ и да БЪДЕМ,това,което някой друг иска да прави от наше име.И на детето не му остава нищо друго,освен да се страхува от това дали правенето му е правилно.Щото ако правенето му не е правилно ,ще му се сърдят,т.е.няма да го обичат.И от там се поражда и чувството за вина.С това исках да кажа,че ако махнем страха от себе си,от любовта си,от секса си,няма как да бъдем цялостни.Само така,можем да станем лавина.
Един наш общ познат,на който не спирам да благодаря,че ме запозна с теб,ни караше да правим подобни практики,за каквато ти разказваш ,че правил Елеазар.Тези практики са наистина-работещи.Тяхната цел беше преодоляване на страха.Едната се състоеше в това,да отидеш сам в планината през ноща и да преспиш на едно дърво/ако можеш да заспиш, де/.Другата беше-влизане в пещера,без фенерче,свещ,провизии-само вода и шоколад и евентуално и да престоиш там сам 1-3 дни.Беше ми забавно да наблюдавам колко зверове излязоха от мен.Като,че ли всички чудовища от приказките и филмите на ужасите гъмжаха около мен.Беше задушаващо страшно,докато осъзнах,че те са плод на всичко чуто и изгледано за тях.Не съм способна да опиша,просто думите са малко,великолепието на усещането,за това,че си по-силен от страховете си.Третата практика беше-скачане с бънджи.По природа не съм поклонник на екстремните спортове и първото ми отиване на моста,предизвика,болезнени конвулсии в стомаха ми и категорично се отказах да скачам.Две седмици сънувах бясната скорост на въжето.Събуждах се от панически страх,който не ме оставяше на мира.Докато една нощ,сънят дойде,видях го и го подминах без грам паника.Тогава реших,че пак ще отида.Бях се разбрала със себе си,че ако изпитам и най-малък страх,когато се изправя на парапета,ще помоля да ме свалят.Изправих се,погледнах бездната под мен и се загледах в безкрайноста на слъвчевият ден.Нищо не трепна в мен.Беше ми хубаво и литнах.Не е възможно да раскажа,колко е прекрасно да летиш,с бясна скорост надолу и още по-бясна-нагоре,да се въртиш във въздуха и да се смееш-като възторжено дете.Когато слязох,не исках да говоря с никого,тръгнах без посока,наведох се и си взех едно камъче,което ме повика.Един приятел дотича и ме попита:"Как си?"Без да мисля ,му отговорих:"Влюбена!"Така беше.Чувствах се влюбена във всичко,във всички,в себе си.Невероятно е усещанета да умреш в страховете си,за да се родиш отново ,влюбен в жевота си.Такъв,какъвто си дошъл на този свят,по детски чист и истински.
Е,това ,беше от мен.Сега ще предпочета обятията на Морфей.
Лека нощ и детски сънища!
|