Брей, ти пишеш по-дълго и от мен . Впрочем, защо трябва да си тръгваш? Аз поне, където съм оставил нещо от себе си, никога не съм имал усещането, че си тръгвам. Даже и никога да не съм се връщал повече на това място или да не съм се срещал пак с този човек. На мен ми харесва твоето присъствие тук.
Напълно съм съгласен с това, което казваш в началото. Аз, бидейки изперкал от Любов (ще добавя и от Секс за да съм в тон в темата ) съм споделил нещата по един начин. Сигурно другите хора са изперакли поне малко по-различно и всеки ще има своето уникално усещане и споделяне. И както в темата се говори за сливане на Любов и Секс, така могат да се слеят и различни споделяния по нея.
Хареса ми това, че нашият вътрешен свят е на практика външен. Не само заради това, което ти каза за формирането му, но той е и външен по отношение на духа/центъра ни. Да се чуди човек защо някой толкова се притесняват да обелят думи за този външен свят…
Социалната тълпа, която спомена, че формира сексуалните ни желания е само един слой в нас. Ако го махнем, под него ще остане друг сексуален слой… И под него още… Поне аз, колкото повече се спускам по слоевете толкова повече нови неща откривам.
Забавно ми е, че и ти започна да делиш секса на такъв, онакъв и по-онакъв . В момента, в който човек ВИДИ, може и започва да разделя… Всъщност, само този, който е разделял (вследствие на виждане), може да обединява после. Някой се опитват да обединяват без виждане, но рано или късно им се налага да си отворят очите.
Интересно е това, което споделяш за секса. Съществото ми го попива в случай, че му се наложи да го изследва в мен или в някой друг . Диоген е прав за киханията и прашинките на приземния етаж. Но като се влезе в подземните етажи на айсберга прашинките, емфиетата, киханията и прочие се омешват… Нещо друго се оформя там.. Всъщност, тази тема е не за това как да управляваме лавината или как да се борим с нея, а как да СТАНЕМ ЛАВИНАТА.
Елеазар, за когото споменах в съседната тема, беше дал една практика, която ми беше харесало да пробвам, а именно да се ходи нощем сам в тъмна гора. И разбира се човек да се наблюдава. В началото тъмнината/гората и аз бяхме две различни неща и от това идваше, ако не страх непременно, то някаква форма на недоверие. Но след известна медитация и опознаване взехме, че се сляхме… Беше много интересно усещане… Дадох си сметка, че ако срещна някой ще вземе да се уплаши от мен . Бях станал тъмнината и ми харесваше.
Та не знам кой секс е истински и кой не, интересно ми е да опозная всичко свързано със Сексуалния принцип… И с този на Любовта .. И каквото друго има в мен…Пък и около мен. Струва ми се, че някой е на една прегръдка разстояние от мен и го опознавам и него.
|