Мила ,Наташа,подволи ми да допълня.
За да се слееш с любовта и секса,не трябва да очакваш ,да го направиш с някой друг или заради някой друг.Просто слей любовта и секса,в себе си и със себе си.
От своя страна,мога само да споделя,как аз се слях с моята любов и моят секс.За нагледност,ще ползвам картинката на Миро.Това,което е над водата,съм аз,със всичките знания,получени от повърхноста на живота-възпитание,следване,дипломиране,омъжване,деца.На тази повърхност аз съм:титла,съпруга,майка,перфектна домакиня,приятелка....И сред тази характеристика се мъдри и общото въприятие за любов и секс. Особенно,като се прибави и факта,че съм родена и възпитана в пуританско семейство,със стабилна доза религиозност и здрави морални устои.На повърхноста,това,което знаем за любовта и секса,е това на което са ни научили.
В един момент,обаче,надгробната плоча от която са съставени твоите знания и мерки за поведения,става толкова тежка,че в един миг,разбираш,че живейки си вече мъртъв.И тогава,ако имаш смелост,се потапяш под водата.
Това ,което е под водата ,съм отново аз,обаче онази-живата,вътрешната аз.Запознанството с вътрешната си същност е хипоксия,една често използвана практика,за предизвикване на кратковременна смърт,отиването отвъд живота,или далдисването под водата-еднакво е-задушаваш се от липса на въздух.И ,когато ,като тапа ,изскочиш в средата или се върнеш от собственното си задушаване,поглеждаш на този нов свят -с осъзнаване.Осъзнаване на собствената си опитност да слееш в едно,това,което си над водата,и онова,което си намерил под нея.Така аз осъзнах,че освен външната жена,в мен е имало и един достатъчно силен мъж,които за пред хората са се опитвали да единоборстват в мен.Там ,под водата-в мен се срешнаха ,-моята вътрешена жена и моят вътрешен мъж.В средата/между повърхноста и водата/, цялата,тази компания се събра ,прие и осъзна.И се сля- с любов и секс в мен,тук и сега.
----------------
Не се страхувай,да се слееш....с любовта и секса.
|