Никога не съм смятал йогите за ограничени по принцип. Просто, често съм срещал (било на живо или тук по форумите) хора отъждествяващи се като йоги, които в съвсем реални ситуации се проявяват като докачливи, закостенели, едностранчиви, плитки, нетолерантни, лицемерни..., т.е. ограничени. И теоретизират йогата по един начин, а като се опре до действието и ... става смешно. Знаеш само в тези скромни виртуални ширини колко такива примери сме виждали за караници, триения на теми от засегнати, ежби и безкрай « йога in action »... Даже и сега като гледам тук колко йоги веднага имат нужда да се обясняват надълго и нашироко без, поне според мен, да казват нещо интересно...
Но предполагам, че не за това питаш, а за нещо по-дълбоко. Дали в самата система йога има причини за такова поведение? И къде може да има грешки в подхода на практикуващите?
самата йога няма недостатъци, тя си е идеална система, както когато е била при Патанджали, така и сега...
Сигурно много йоги мислят така... И е особено важен именно този начален подход към йога и към съответния безгрешен „божи наместник” (бил той Патанджали или някой друг). Опитай се да видиш, че НЯМА система без недостатъци.И не защото йога или Патанджали са лоши, а защото всяка система има своите ограничения (това е така по дефиниция, иначе не би била „система”). Но на колко хора им се иска да има нещо идеално, да има добре разграфен път натам и те да вървят уверено по него към Варна, София или Трета глуха... Хм, това се нарича чисто и просто ДЕТСКИ подход.
Второ, толкова хора говорят от името на йога... Погледнато отстрани е смешно. Но както и да е, това говорене е много лесно, защото никъде няма нещо фиксирано като йога. Няма го и Патанждали или някой друг за да каже така ли е или не... А видове йоги са нароили през вековете колкото искаш... И много се упражняват сега в някакво безсмислено (поне за мен) теоретизиране за целите на йога. Съвсем друго е, ако човек каже каква е НЕГОВАТА цел. Какво прави за нея и какво не...Как изпозва определени йога или други практики.. Кое работи и кое не... Но да се крие зад някаква думичка „йога” е част от "ограничеността на йогите".
По времето на Патаждали сигурно е имало йоги, които са следвали стриктно неговата система. Но днес, където всеки има достъп (вкл. практичен) до една дузина други духовни системи, съзнателно или не, повечето са омешали вече йогата с други неща. Интересно ми е било да наблюдавам такива хора, които хем претендират за „чистота” и „вярност” към източниците, хем те самите създават поредната интерференция. И не в смесването е проблема, а в това дали човек си носи отговорността за това.
Напълно си права, че ако човек се обърне към други духовни системи и ги смеси с йога рискува да не разбере йога в дълбочина... И тук стигаме до най-същественото. За теб кое е по-важно: да разбереш йога или да разбереш себе си? Щом ти е интересно разгръщането в разните светове, защо си вкопчила само в йога? За мен лично всяка една система, която и да е, е само средство и определено НЕ е цел.
Преди време беше споделила, че коментарите на Ошо върху Йога сутра на Патанджли не са по каноничното разбиране. Сигурно е така. Впрочем коментарите на Ошо върху Лао Дзъ и даоската „Тайна на Златноте цвете” също се разливат много от класическото разбиране в тази насока. И въпреки това са ЧУДЕСНИ! Когато човек с будност и разбиране (независимо от коя система е) говори за нещо, се получава хубаво. Даже и да излиза извън нашите представи за определена ограничена система... Когато за някой йога будността, разбирането, любовта, търсенето на истината, толерантността и отговорността са приоритет (а не това, което е написано в някоя книжка), определено не бих го смятал за ограничен.
|