Здрвей, Миро

Разбирам какво ми казваш, но то не ми помага много, като че ли... Може би донякъде.
Като ме питаш разни неща - защо се захващам с това, докъде ми стига подготовката, това са резонни въпроси, за които вече имам отговор - след няколко години, в които чаках отговора да дойде при мен и да ми изясни верността на нещата за мен. Вече приех статуквото да съм в подпомагащите професии по някакъв начин - т.е. да гледам дори професионално на това, след като си отговорих задоволитено на тези точно въпроси. Това обаче не променя факта на кризата - когато тя дойде. И сега просто имам криза, която се опитвам да отработя по някакви различни качини, включително споделянето и обсъждането тук с хора, които се занимават с лекуване на други хора. Ти като такъв ли гледаш на себе си?

Що се отнася за разликата между пациент и приятел, в интерес на истината аз наричам хората, с които работя "клиенти", което слага ясна рамка на взаимоотношенята и подпомага запазването на работеща дистанция. Макар, че лично аз не виждам нищо лошо в понятието "пациент" - като се вгледаш в произхода на думата ще разбереш защо. Вярно, че в последствие докторите и модерната медицина са опропастили идеята, ама мен това не ме касае... А приятели те не са ми - обичам ги, ако не ги обичам, не мога да им помогна, но дистанцията трябва да е различна от тази, която имам спрямо приятелите си.

Има смисъл в това, което казваш за кармичните връзки, само дето нямам достъп до това знание - приемам го за вярно, хипотетично (или ипотетично), но не знам какво е точно. Както също има смисъл и това, което казваш за Цялото. Може би ще се заловя с това на настоящия етап.

Ошова прегръдка