Въпросът, според мен, не е в старанието да не ги правя, а да ги осъзная като модели, до какво водят, на какво се крепят и да се разгранича от тях. И не само мисловно, а като реалност. Защото тук не става дума за самовнушение, нито пък всичите думи в клуба са някакви мисловни хубави неща, които нямат практическа подплатеност, а напротив. Осъзнавайки наистина какво съм, автоматично се ползвам със свободата на това, което съм.
Вчера се опитвах да свържа трите теми за болестите, навиците и твоя отговор в едно. Не успях да систематизирам навиците и не го пуснах. Но днес, като по чудо, намерих в книгата, която четях, нещо подобно.
- страх, гордост, агресия, самосъжаление, стремеж да се хванеш за нещо (..стремления к захвату), прехвърляне на отговорност??(перекладьвания ответственности на чужие плечи), осъждане на другите.
Според мен все вид оценки, следствие от липсата на истинска вяра/опитност на себе си...
Всичко това е представено като его, но според мен навиците са израз на егото и влизат в една от горните групи.
|