|
Тема |
Re: Семейството е висша духовна "практика" [re: inti] |
|
Автор |
inti (istinska lubov) |
|
Публикувано | 29.12.07 21:04 |
|
|
И така сега е спокойно около мен и мога да продължа с историята си и личния ми опит! Та докъде бях стигнала.....а...... да.!Та както казвах винаги съм се стремяла към истинската любов и винаги получавах само страдание! Не е лесно наистина. Сега вече разбирам, че съм се свързала с мъжа ми заради еднакви травми и поведенчески модели. Но така или иначе благодарение на духовните ми практики, медитации, четене на книжки и много осъзнаване и разбиране започнах малко по малко да пораствам. Да приемам партньора си с цялото му минало и травми, както и своето. Стана така обаче, че аз търся и се развивам, но не и той. Той все още не е готов да види реалността. А пък за танго се изискват двама! Вече няма дори и за какво да си говорим, никакви интимности, никакви смислени разговори. Както пишеше в една книга: " Смяната на партньора, веднага щом се появи някаква пречка, е толкова детинско, колкото и да се вкопчваме един в друг, когато любовта вече я няма - и двете ситуации показват обвързаност с единия родител.Когато не можем да се развиваме повече в една връзка, времето за раздяла е дошло." И така благодарение на тази връзка успях да порасна и да видя реалността. И все още търся истинската любов, която е скрита в мен самата. Много е трудно да обикнем себе си, да се приемаме, да си приемем болката, която сме заключили в сърцето си и която ни пречи да видим любовта извън нас. Трябва да се справим с много страхове от миналото, от детството! А пък едно дете какво е предизвикателство, направо не ми се говори..???!!!
|
| |
|
|
|