|
Тема |
Re: Приемането е следствие на виждането [re: Mиpo] |
|
Автор |
omotan (мно'о сбъркан) |
|
Публикувано | 07.07.07 00:12 |
|
|
Оф, практики има много. Не съм намерил такава която да ме удовлетворява. Или не съм се постарал достатъчно да намеря. Или ми трябва някаква външна подкрепа, че някоя си е правилната. Нуждата от външна подкрепа показва моята неувереност, колебание. Не съм го преодолял.
За виждането, недоволството показва забелязано разминаване между целите и постигнатото. Т.е. има виждане за някаква част. Няма разбиране за причината, оттам и липса на приемане. Поне за мен е трудно да приема неща, само "защото е така". Бе то, водата е мокра и без повече обяснения, но тука не говорим за гола вода - в моите очи. Според мен, най-неприятно е човек да види собственото си безсилие. Да вижда противоречието и да не може да промени ситуацията. Но именно недоволството бута човек да търси решение. Сега само недоволствам , без да знам как да се измъкна.
Като помисля отново, неприятните усещания са породени от едно нещо. Гняв. От това, че не постъпвам както смятам за правилно, че позволявам с мен да постъпват както смятам за погрешно. Имаш ли в предвид нещо специално за преодоляване на гнева ?
За осъзнаването. Нали Соломон отдавна е забелязал, че "Мъдростта е печал". Като поумнее човек, вече не се радва на лъскотини и дрънкулки. И почва да търси на какво друго да се радва. Докато го немери, жална му майка.
|
| |
|
|
|