Анализа ми по повдигнатите от теб въпроси:


1. Споделяне по форумите.

Позволи ме да те поправя, че и когато мнението се опира и на усещания на физическото тяло (които са по подразбиране в тази дискусия), то също е субективно.
--------Да, усещанията са субективни. Опирането трябва да е на циркулацията и трансформацията на енергията, които са обективни.

Интересно, обаче, какъв ти е критерия дали във въпросните хора има тези качества, вкл. и реалното познание? На повърхността нещата може да изглеждат по един начин, но влизайки малко по-навътре може да са окажат доста по-различни.
--------Разбира се. Ударението по-скоро е не върху реалното познание, а върху стремежа към него. А ако някой заблуждава себе си или мен, това е преди всичко негов проблем. Аз преценявам нещата по два начина – чрез концентрация и опит. Истината рано или късно става ясна. За мен в най-лошия случай това би било загуба на време, но в повечето случаи не е така, защото гледам да съм от поне минимална полза.

Ако питаш мен, аз не съдя хората на суетни, претенциозни, тенденциозни, провокативни и прочие, а гледам кои ми върша работа (т.е. учат ме на нещо) и кои не.
--------Да, но ако и ти от своя страна искаш да научиш някого на нещо, тогава трябва да си адекватен и да можеш достатъчно добре да знаеш не просто какво можеш да дадеш (и какво не можеш), но и как – а това вече зависи от това какъв е човекът срещу теб.

Апропо, именно затова аз дойдох на вашите семинари и, ако намеря нещо полезно, ще дойда пак. Не изхождам от позицията, че една система е априори най-добра, а се стремя да гледам нещата от различни гледни точки.
--------Опознаването на система изисква посвещаване и не е въпрос на гледна точка, защото гледната точка винаги е субективна. Ако една система е реална, то в нея всяка част е част от цяло и може да бъде схваната и да проработи само посредством цялото. Една от най-често срещаните самозаблуди е да си мислим, че можем да взимаме части от системи и да компилираме нещо от тях. Това е илюзия, защото за да вземем една част ние трябва вече да имаме цялото. Да, възможно е да се взимат части, но едва след като е постигнато цялото, не преди това. А този който иска да постигне цялото, той спира да се интересува от компилирането на части.
--------Избора на системи и учители е дълбоко личен и интимен процес и в повечето случаи, за добро или лошо, се опира на чувство/интуиция и не може да бъде демонстрирано. За мен обаче интуицията никога не е достатъчен елемент и затова винаги изхождам принципно. Преди изобщо да стане дума за система и учител, човек днес трябва да разреши чисто екзистенциални въпроси и да има житейска позиция по следното:
- трябва да има позиция по въпроса дали живота изобщо има смисъл
- ако позицията е утвърдителна, трябва да определи в какво се изразява за него смисъла на живота
- след като определи за себе си, трябва да реши дали този смисъл се постига индивидуално или в система
- ако отговора е в система, тогава трябва да се търси максимално доближение до удовлетворяващата система
- и човек, реално реализирал се посредством тази система.
Така че, преди човек да знае за какво живее и как да го постигне, всякакъв разговор за системи за саморазвите и учители е, в най-добрия случай, опит да си изясниш за какво живееш (понякога за това не стига и един живот). В повечето случаи е бягство от проблема. Конкретната система и учител се появяват едва в края на веригата, след като – и ако – човек е извървял всички други стъпки САМ. Ако това отсъства, колкото и голям да е учителя и колкото и правилна да е системата, ние няма да можем да ги разпознаем защото няма да имаме вътрешния критерий, вътрешната сила и вътрешната опора, чрез които да можем да определим кое е правилно и кое е ненужно – и, съответно, доколко една система е реална и един учител – истински.

А който иска предварителни гаранции, не е разбрал че това е първото изпитание: това на доверието. Нека всеки сам, на база опита и интелигентността си, да преценява на каво и на кого да се доверява. Да се анагжаираме със система постоянно оставайки с резерви е кауза, предварително обречена на провал.

Така че: преди да потърсим каквато и да било причина извън себе си, първо трябва да я потърсим вътре в себе си.


Изреденият методологичен подход ("конкретни практики/задачи/ритми" и прочие) може да звучи интересно на теория, но реалността е много често доста различна от теорията.
--------Малко странен коментар. За тези, които се занимават това не е теория, а практика.

Точно във връзка с това, което писах малко по-горе, опитай се да поговориш с различни хора в България, които са се занимавали методологически с дао практики от 10-20 и повече години и виж какво ще ти споделят за олеговата система (така стана че последните няколко седмици общувах с такива познати по този въпрос).
--------Моите увжаения към тези дългогодишно занимаващи се хора. Ако те са удовлетворении от пътя и живота си, мога само да им пожеля успех. В противен случай бих взел повод да обърна внимание на основните пречки в пътя ни:
1. В отношението към практиката: неправилно отношение към практиката:
- съмнение
- ентусиазъм
- очаквания
- Его
- неготовност/нежелание да се промениш.
2. В самата практика: неправилно провеждане на практиката:
- количественно: недостатъчно работа
- качественно: неправилна работа:
• не се построява тялото и, като следствие, няма циркулация на енергията
• не се развива концентрация.
Мисля, че всеки който достатъчно дълго се е занимавал е добре запознат с всички тези проблеми. Реално обаче те са два – нежелание да се променим и неправилно провеждане на практиката.

По първото: Наистина, много хора се пречупват още на съмненията, други на дисцилпината, трети на Егото си; но в основата причината е, че те не желаят да се променят, а само заиграват с практиката. Ако човек наистина иска да се промени, той премиава през всичко – и през съменията, и през ентусиазма, и през очакванията, и през Егото. Заиграването е самозаблуда, при която ние отвътре не желаем да се променим, но очакваме от практиката да ни промени някак от само себе си – ние искаме да сме си същите, но практиката да ни промени. И се хвърляме в практиката не за да се променим, а за да избягаме от себе си. И понеже естествено не се променяме, накрая обвиняваме практиката и системата, че и учителя дори.
И отново: преди да потърсим каквато и да било причина извън себе си, първо трябва да я потърсим вътре в себе си.

По второто:
Количествено: естественно, ако не се занимаваме достатъчно, не можем да постигнем необходимия минимум натрупване, за да се изменим. Това е въпрос на дисциплина и постоянство.
Качествено: Ако практиката не ни учи реално да строим тялото си, ние не можем да имаме правилна циркулация на енергията; тялото е форма, в която енергията циркулира; ако формата не е построена, енергията не циркулира правилно, което води до загуба на енергия. Ако практикувайки не създаваме условия за циркулация на енергията, ефекта е временен, защото не можем да съхраняваме енергията и постигнатите изменения не само по време на практиката, но и постоянно. И в този случай, в зависимост от предразположението по природа възможностите са две:
- ако сме сензитивен тип започваме да се опираме на усещанията
- ако сме ментален тип започвам да се опираме на информацията
Т.е., това са два типа некачествено напълване (напълване чрез усещания и напълване чрез информация), които рано или късно ше доведат до разочарование, защото няма да изменят реално качеството на практиката и, като следствие, качеството на живота като цяло. И тук времето не е от определящо значение – може и цял живот да се въртим в кръг, а може и за броени години да постигнем сериозни резултати. Въпроса е не колко а КАК.
В този смисъл практическия разговор за алхимията е безсмислен преди практическото възстановяване на циркулацията на енергията в тялото. За какво пробразуване изобщо може да става дума, когато малката орбита не работи и енергията не се отпуска в корема; когато корема не е разхлабен и не усвоява енергия; когато поясния меридиан не работи и не свързва горната и долната половона на тялото; когато е нарушена осевата симметрия на тялото и половината вътрешни органи са притиснати а другата половина са провиснали? И когато човек наиситна осъзнае тези неща, тогава вече не иска да говори – тогава иска да работи. Когато човек разбере, че е болен той иска да се лекува, не да говори за лечение. И колкото повече е правилната практика, толкова по-малко въпроси остават.

Алхимия
Определението за Алхимия наистина звучи интересно, но самият факт, че поставяте тази дума навсякъде за щяло и нещяло и я обезценявате... Най-фрапантен е примера с Туй-шоу семинара, където идеше реч за нещо съвсем друго, както казах вече. И забележи, за мен поне, не е толкова важно, че е било представено нещо друго, а това, че определението "Алхимия на Туй-шоу" наистина може да се напълни с чудесно съдържание.
--------Има резон в логиката ти, но аз предпочитам обратната – вместо да обезценявам Алхимията, прикрепяйки я към всичко, да оценя всичко разглеждайки го през призмата на Алхимията. Причината е свъсем проста: всичко е Алхимия, такава е същността на битието. «Алхимия на…» се опитва да покаже именно това.

Когато за първи път видях, че има такава книга "Алхимия на Туй-шоу" си казах "Браво, най-после някой се е сетил да свърже тези две неща (Даоската Алхимия и Бутащите Ръце)". Бутащите ръце са физически пример за даоското взаимодействие с околния свят и когато тази практика е учена реално (нали ти по-рано говореше за реално познание ) това може да помогне много на алхимичния процес (казвам го от опит).
--------«Алхимия» значи, че съответната практика цели да доведе до определени вътрешни преобразувания, това е. Упражненията след подготвителния блок целяха да покажат именно това. Всяко свиване, събиране, отпускнае или разтягане на тялото цели да стимулира определени центрове, висчко друго е вторично. Всичко това много добре е описано в книгата.
--------Относно «бутащи ръце». Олег няколко пъти каза нещо съвсем просто, което всеки разумен човек разбира и сам – че преди да се взаимодейства с някой друг, трябва да можем да слушаме себе си. Олег за първи път дава туй-шоу в България; в този смисъл семинара беше съвсем базов. Постепенно ще се добавят елементи, но работа по двойки скоро няма да има.