Имам един приятел, който е преподавател по философия в СУ и преди много време ми беше казал, че основното в работата на колегите му се състои в това да КЛАСИФИЦИРАТ философските и религиозни учения. "Ранен диалектизъм", "(недо)развит материализъм", "стихиен идеализъм" и прочие. Важното е всяко учение да си получи етикетчето и да му бъде намерено място в подходящото чекмедже.
По-късно, като свободно избираем предмет, имах един семестър "История на Религиозните Учения" и можах да се запозная на практика с този подход. Преподавателят (сигурно го познаваш, но няма да му споменавам името) не беше лош човек, говореше верни факти за дао, йога, будизъм и т.н., но беше толкова далеч от същността на тези учения, че си представих с какво ли впечатление щях да остана за тях, ако се бях запознал първо от него с "материята".
Защо ти е нужно да класифицираш Ошо? Ако ти харесва, потопи се в него, пий го, усети го от всякъде... Ако пък не, жив и здрав.
И как може да съдиш за Ошо (пък и за който и да е човек) само по един откъс? Когато е коментирал Христос и Суфите е бил вярващ в Бога, когато е говорил за Патанджали и Буда е бил Атеист. На едни места е бил скептик, на други е наблягал върху това да вярваш единствено в себе си... И най-вече, многократно си е противоречал логически погледнато.
Хм, и най-формално и с добра воля да походя към анкетата ти, пак не бих могъл да си избера отговор. Даже самият той казва, че има теисти, има а-теисти (които по същество са също теисти, но в противположната посока не вярвайки, че има Бог), а той не е нито едното, нито другото... Просто Е...Аз бих казал, че Ошо е всичкото това взето заедно, но и много повече. Да обхванеш света цялостно...
П.П. На мен пък ми е интересно как един философски преподавател ще коментира мнението на Ошо за философските преподаватели?
|