Това са вече даоски неща... За да отидеш нагоре, слизаш надолу... Знаеш, няма какво да ти обяснявам.

Да, наистина се опитвам да те събудя и е чудесно, че след година опити, най-после успя да чуеш ясно това, което ти казвам и да ми се обадиш.

Права си, че не заслужавам много неща, но като ми ги дава Цялото, да му отказвам ли?? Иначе, ако можеше да дам част от тях на теб, щях да го направя.

Ти ме критикуваш сега, така че бъди мила и ми позволи и аз да критикувам други. Как виждаш почивката ми от разговори - с никого ли да не говоря, или не по интернат, или да го правя само с теб (и с жена ми разбира се)?

Що се отнася до истинското приятелство, извини ме, ако е имало миг за последните 10тина години, в който да не съм бил такъв спрямо теб. Ти поне си ми била еталон за много неща (без в тях да включвам правописа).