|
но ако се замислиш това не отрича тотално текста, просто го поставя под съмнение като точност.
Нямам никакво намерение да отричам въпросния текст, а да видя какво в него би могло да ми свърши работа. И ако последното е на лице, независимо дали текста е от А, Б или от теб, бих го взел без да се чувствам да се чувствам обвързан от някакви предразсъдъци.
но както всеки усещам нещата по определен начин и се познавам достатъчно за да знам, че това усещане няма да се промени, колкото и да напрадвам. Просто ще го виждам от различни гледни точки.
Приятелски съвет: не казвай никога, че нещо не може да се промени.
определено ми се струва, че наистина продължава от там където Чиа свършва от гледна точка на целите ми в момента ...
…но при книжката на Бичън(повече или по-малко) ми се струва, че тази жизненост се преработва в "присъствие"/елемент.
Тоест ако много се занимаваш с Чиа ще имаш повече жизненост и енергия и ако човек усеща нещата ще те усети в повечето случаи светличък и изкрящ. Ако пък усеща нещата по добре ще усети твоя есенция в центъра която е доста малко променена от практиките на Чиа и светлина и изкрене около нея и тебе.
Това е готино, ако човек го търси, но на мене напоследък по важно ми е другото. Тази жизненост/светлина се преработва в концентрирана есенция на тебе.
Преди няколко месеца/година на мене основното ми беше точно жизненост и светлост и Чиа беше много по-удачен. Мисля че в момента не ми трябва повече жизненост трябва ми начин да преработвам останалата за да остава нещо постояно и ми се струва, че в онази книжката някъде дълбоко вътре идеята е тази.
Ще направя едно уточнение за да ме разбереш ти по-добре. Бидейки се занимавал усилено с различни методи на М. Чия в период от 3-4 г. през 1995 г. си задавах и аз същите въпроси като теб по-горе, най-малкото понеже за мен трупането на жизненост никога не е било самоцел. И точно тогава ми попадна въпросната книга на Лю Куан Юй (превод на руски) и бях много заинтригуван в началото (нямаше много друга литература тогава) и ми се СТРУВАШЕ същото, което и на теб ти се струва сега, т.е. гледната ти точка ми е напълно позната.
Обаче, подхождайки напълно практично и прагматично и препрочитайки многократно разни пасажи от книгата и пробвайки разни неща, си дадох сметка, че просто по нея само не може да се практикува. Всъщност, липсваха хиляди детайли... Още повече, че контекста и условията на живот там и по онова време са доста различни и от моите и, даже и да ги имаше въпросните детайли, не знам въобще как биха се приложили чисто практично в моя случай.
И понеже бях видял, че в книгите си М. Чия говореше, че всичките ми познати практики са само УВОДНОТО ниво в неговата система, намерих начин да се запозная и с доста от останалите (различните Кан и Ли просветления/смесвания) и определено сега не бих твърдял това, което ти твърдиш по-горе.
Още повече, общувайки със стотици хора имащи различни опит с даоски практики, си дадох сметка колко нещата могат да са многопластови, дълбоки и различнопроявяващи се при различните хора и за това съвсем приятелски те съветвам да се въздържаш от глобални обобщения. Ако мога да си позволя да перифразирам всичкото, което си казал е, че (1) ПОЗНАТИТЕ ти практики на М. Чия не са ти достатъчни и търсиш нещо друго и ти се СТРУВА, че (2) книгата на Джао Бичън ще ти свърши работа.
По т. 1. бих ти предложил да се запознаеш с останалите методите на М. Чия, М. Уин и въобще всякакви други хора със сериозен алхимичен опит. И въобще да подхождаш чисто практически, а не философски.
По т. 2, ако намериш някоя от напредналите практики (след първите 6-7 глави) да ти върши работа, моля ти се, обади ми се (всъщност, това важи и за начинаещите, но те са описани по-добре и по други книги). Аз поне не познавам такъв човек и нямам ни най-малко предвид само Хуанджи, който е чел стотици пъти един грешен преводи на непълна книга, а имам предвид практикуващи даоски методи от различни краища на света, които (както мен) не се чувстват обвързани да следват някаква система, а са готови да взема отвсякъде. Апропо, понеже споменах Хуанжди, за него основната разлика между Бичън и М. Чия е, че първият следвайки „десния път”, не използвал директно сексуалната енергия в активиран вид. Само, че самият Хуанджи никога не е спрял сексуална си активност и предполагам, че именно това противоречие между писаното от Бичън и неговата реалност рефлектира като противоречие тук в темите, където почти непрекъснато свежда Бичън (който е все пак много по-богат) до някакво елементарно абсорбиране на сексуална енергия „по друг начин”.
А що се отнася до „безсмъртието”, аз лично не познавам безсмъртен човек, нито точен метод за постигането му, но пък ползвам много хора, вкл. и в тази тема, които предлагат това като уж тяхна цел. И ако не е някой с Джао Бичън, то може да е maycal с вечния живот по Христос и т.н.
За въображението, ами знам ли. Един от основателите на златната зора казваше, че ако в продължение на две години всеки ден вървиш с някаква пръчка по 2 километра и след това правиш някакъв измислен ритуал над нея то на втората година с тази пръчка ще можеш да правиш чудеса.
Въпросният човек може ли да прави чудеса с тази пръчка? Ти можеш ли да правиш тези чудеса? Ако не, много е по-добре за тези клубове хората да говорят за това, което усещат, знаят и могат. Иначе приказките от 1001 нощ са безкрайни и не помагат за реалното развиване, а са просто едно ... биберонче.
Всичко е въпрос на това колко енергия му отделяш, мисля че ако имам няколко десетки години и хора нямащи досег с цивилизацията само с техники от междузвездни войни и заклинания от властелина на пръстените мога да ги науча да правят чудеса които дори и аз не мога, защото в системата ми от вярвания е вкарано, че са книги/филми и са измислици.
Важното е човек в какво вярва и колко от тази вяра е вложил в текста си.
С мислене само и въображение всичко е много лесно. Когато нещата опрат до реалността, нещата може се оказват съвсем други. Ако не вярваш, ПРОБВАЙ и отиди на някой безлюден остров. Може би ще забележиш, че и доста други неща са от значение и именно тях разглежда Алхимията като духовна наука.
|
Амбъре, [re: BrandofAmber]
