Ами не зная къде ти изчезна изведнъж мнението, Бранд, ама вече ти отговорих, та го пускам…
Не, въобще не исках да вкарвам идеята, че всичко е едно.
Опитвах се да си представя идеята, че точно както ти казваш – не трябва да изкарваш себето някъде нагоре. Има нагоре, ако възприемаш себе си, като тялото. Ако възприемаш, че си тялото, има после около теб по-фина енергия – с чувства, мисли и после все по-фини тела и то все около теб и над теб, както го рисуват по картинките. И тогава е това, което казваш ти.
Но идеята, с която аз си играх (и сигурно е пълна глупост, но ми е интересна) беше какво става, ако не възприемаш себе си като тяло. Да вземем примерно и да вземем да възприемем себе си, като някакъв център, т.е. това, което усеща себе си като такова, да е в центъра. Тогава същото това с телата, ама в обратен ред, като физическото излиза, че е най-отгоре.
Тук се бях раздвоила между две неща – или физическото трябва да е огромно и този център трябва да е практически вътре във физическото или моето физическо тяло + твоето + всички физически тела да образуват голямото физическо.
Наблегнах на второто, защото първото ми излгеждаше по-скоро, като първия модел, където аз съм вътре в тялото.
Втората възможност – с многото тела даваше автоматично, за едното цяло, което ми звучеше смислено. Тогава излиза, че без значение че физическите тела са различни, постепенно те се сливат в едно. Но едното, не отвън на физическото, а вътре.
Просто си играех с гледната точка, но разбира се не можах да я задържа дълго време.
Стори ми се обаче, че и втората гледна точка, както и първата, с която сме свикнали, са крайности. Но спирам дотук, че прекалено се занасям
Поздрави
|