Що е секта ???
Въпросът за т. нар. "нови религиозни деноминации", "нетрадиционни култове и вероизповедания", "религиозни малцинства", или както вече е популярно да ги наричаме - Секти, е един от многото наболели въпроси пред младото ни гражданско общество. Освен че засегна основни ценности за страната ни като традиционните вероизповедания, той постави на изпитание и демократизма, толерантността, зрелостта и способността на държавата ни да намира бързи и адекватни решения в условията на всеобща криза. Пренебрегван с години в една повече или по-малко атеизирана страна, този проблем днес изисква за разрешаването си не (само) готови лозунги и/или политизирани тези, а най-вече познаване на същността му, знание - трезво, аналитично, способно да предлага решения, отговарящи както на историческите ни традиции, така и на потребностите на демокрацията и обществения интерес. Защото изкуственото опростяване на проблема не го прави по-безопасен. Кървавите драми, разиграли се пред очите на целия свят, като груповите самоубийства в именията Джонстаун (Гвиана) и Уейко (Тексас, САЩ) показаха нагледно сложността на задачата, на която трябва да дадем ускорен отговор, пришпорвани от камшика на кризата.

В тази връзка нараства нуждата както от обективна информация, така и от определена обща култура по въпросите на богословието. Що е секта? Какво различава нея и членовете й от околните? Как възникват и какво е разпространението на тези организации в България? Опит да се отговори поне на част от натрупаните въпроси е и настоящият труд. А за целта най-напред е желателно да отговорим на въпроса: и все пак, що е секта?

През последните няколко години древната дума "секта" доби подчертано негативно значение. За много хора днес тя се превърна в нарицателно за мафиотско-мистически общности, примамващи последователи с лъжливи учения и обещания за изцеление и спасение, а всъщност поробващи съзнанието чрез "промиване на мозъците" и други забранени техники, за да ги манипулира, малтретира и експлоатира за користните си цели. Куриозното е, че за същото време по този въпрос у нас много се говореше, но все още малко се знае! Пресата продължава да ни замеря с бомбастични заглавия, зад които обаче се крият всеизвестни неща, общи приказки и даже измислици, от които проблемът не става по-ясен. От друга страна научната мисъл като че се забави с анализа на това мащабно явление вследствие както на десетилетната немара по въпросите на богословието, така и на пренебрежението на научния ни елит към религиозните въпроси. На практика това се изразява в липса на задълбочени изследвания, които да обхващат цялата сложност на проблема.

Според доскоро господствалото схващане на социалистическата наука, секта е "група или организация, обединена около религия, която в някаква степен (обикновено малка) се различава от общоприетото" и възникваща като опозиция на официалната църква. Подобно определение обаче поставя някои въпроси! (Например - какво означава "малко" в една толкова деликатна област?!) Все пак от дефиницията може да се направи извод, че е необходима поне една препратка към друго понятие - що е религия. Защото, както ще се убедим по-нататък, понятието "секта" не може да се обясни извадено от нейния контекст.

Според утвърденото становище на марксическата наука за религията, това е "... емоционална форма на отношение на хората към господстващите над тях чужди сили, природни и обществени.", както и "форма на идеалистически мироглед" (Енгелс - "Антидюринг"). Според теолозите обаче съдържанието на понятието е значително по-сложно. Смисълът му се извежда от думите:

- relegere - обединявам, събирам като система от вярвания, обреди и ритуали, с която Личността се чувства обвързана;

- religare - свързвам (с някакъв бог).

В този смисъл религията трябва да се разбира като сложната и многопосочна връзка, изразяваща:

- от една страна - начина на свързване/обвързване на Човек с Бога (отношението Бог-Човек),

- от друга - понеже хората с обща религия имат сходни разбирания и светоглед (в т. ч. общо мнение по основни въпроси) тя е и начинът на свързването/отношението на Човека с всички, изповядващи неговата Вяра (обществото на единоверците му),

- а от трета - това пък е корелативно обоснованото отношение на вярващия към друговерците и атеистите, т. е. към всички, които по една или друга причина стоят извън неговата религиозна общност. (Последният аспект беше до голяма степен игнориран от марксическата наука, която го подмени със социалистическия и с други интернационализми. Събитията в бившата уж Социалистическа Югославия обаче нагледно доказаха, че това е неправилно.)

Доколкото съществува в определена култура, религията не може да остане чужда на проблемите на конкретното общество. Не случайно според специалистите мнозинството от сектите се появяват в годините на дълбоки обществени изменения, на политически и икономически сътресения и обусловената от тях криза на ценностите. Понякога бавно, но неотклонно историческите процеси съдействат за изменението както на административните институции, така и на духовния живот. Стремежите към постигането на ортодоксията и свързаната с нея ортопраксия също стимулират зараждането на идейни течения в рамките на религиозната общност. (Подобни явления се наблюдават дори в исляма, считан от някои за символ на консерватизма) Отношението на официалната църква към подобни течения е сложно и нееднозначно. Докато някои от тях (иночеството в християнството) съдействат за нейното обогатяване, вграждат своите организационни структури в живота й и по-късно дори се ангажират с изпълнението на определени обществено-религиозни поръчки, други, обратно, не можейки (или не искайки) да намерят признанието й, целенасочено задълбочават различията между себе си и ортодоксалните и се противопоставят все повече на каноните на първоначалната си религия и обществото.

Интересен пример в това отношение са "духовно-рицарските" ордени - Тамплиерски, Йоанитски, Тевтонски... Започнали съществуванието си като манастири за непървородните синове на благородниците, с времето те се превърнали в могъщи държави, авангард на католическата експанзия в Близкия Изток, а после срещу славяни и православни. Тамплиерите пък, след като загубили владенията си в Ориента, се превърнали в мощна финансова институция - банкерите на феодална Европа. Това обаче не попречило в един момент същите тези рицари-тамплиери да бъдат обявени за еретици и да бъдат осъдени на смърт по искане на френския крал и тогавашния папа. Тевтонците пък се възползвали от Реформацията и в 1525 г. станали протестанти, след което се "деклерикализирали", превръщайки се в светска държава - Херцогство Прусия. Така организационното им обособяване било превърнато в основа за административното им "сепариране" и свързаното с него духовно отчуждаване. Затова именно всяка секта по необходимост се бори да създаде собствена независима организация като условие за оцеляването си в обкръжението от ортодоксалните вярващи.

Процесът на "сектообразуването" обаче също не е еднопосочен. Ако сектите възникват в определена ситуация, следователно и съществуването им е свързано с историческите процеси и в известен смисъл е тяхно отражение. Докато някои от тях изчезват (разпадат се) след смъртта на водачите си и отминаването на катаклизма, други оцеляват докато съществуват и породилите ги условия. Типичен пример е богомилството, което устояло на преследванията на официалната власт у нас през цялото Средновековие, но изчезнало в първата половина на XV век след рухването на православните балкански цивилизации под ударите на османите.

Оттук вече можем да очертаем основните признаци на сектата.

Под "секта" следва да се разбира религиозна общност, възникваща на базата на идейните течения в определена религия, от която възприема основните си понятия, но като не може (или не иска) да получи признание от официалната църква (религиозна организация), създава собствени организационни структури (понякога твърде скромни и примитивни) и своя система от обреди и ритуали, определяйки себе си като контрапункт на официалните институции. Но доколкото и тя възниква в определена цивилизация (култура), същността на нейните "опозиционни" възгледи се определя главно от съдържанието и проблематиката на обкръжаващата я среда. Ето защо сектата най-ясно се осъзнава (и самоопределя) именно сравнявайки се и противопоставяйки се на първоначалната църква, в която се е зародила. А типичните й признаци са:

- сплотяването на вярващите около водач, обикновено претендиращ за изключителни (свръхестествени) възможности или знания,

- противопоставяне на околния свят в т. ч. и довчерашните единоверци - надменно или враждебно (пасивна изолация или активна конфронтация), и

- система от собствени ритуали и вярвания, основаващи се на свои коментари и интерпретации по свещените книги на други религии или върху трудовете на духовния водач.


Секти и култове - общ преглед

Групи от Запада
Всички движения, възникнали на Запад, по един или друг начин произхождат от по-общия фон на западното християнство, от което се отклоняват по редица различни причини. Всички те твърдят, че зачитат Библията, че вярват в Бога и Христос и не са в противоречие с традиционното християнство. На практика обаче те или добавят към Библията нещо, което ‘и е съвършено чуждо, или отнемат от нея съществени учения. Някои от тях дори правят собствени, фалшифицирани преводи на Библията. Всички претендират за абсолютен монопол върху тълкуването на Светото Писание. Вследствие на всичко това техните учения са напълно неприемливи от християнска гледна точка.

В тази категория спадат:

• Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, по-известна като движението на Мормоните. Тя е била основана в САЩ през 1830 г. Освен Библията мормоните имат още три свещени книги, които смятат за по-авторитетни. Те често твърдят, че учението им не противоречи на християнството, но в действителност теологията им е напълно чужда на Светото Писание. Най-същественото вярване на мормоните е това за духовната еволюция – Бог някога е бил човек. “Какъвто той е бил някога, ние сме сега; какъвто е той сега, ние ще бъдем в бъдеще.“

• Свидетелите на Йехова – секта, основана през 70-те години на миналия век в САЩ.

Те отричат, че има вечно наказание за греховете. През последните 120 години са правили множество предсказания за датата на Второто пришествие, които до едно не са се сбъднали. Най-същественото им отклонение от християнството е, че те категорично отричат божествеността на Господ Исус Христос и на Светия Дух. За тях има само един бог, който те често наричат “Бог Йехова“. За тях Исус не е Единородният Божи Син, а по-скоро е идентичен с архангел Михаил. Светият Дух често бива наричан “действащата Божия сила“. Тази система от вярвания показва множество противоречия с ясни и недвусмислени библейски учения.

• Антропософското дружество е официално основано през 1911 г. от един изключително ерудиран и културен човек, наречен Рудолф Щайнер, роден в Австро-унгарската империя. Щайнер е бил ясновидец със силни окултни способности. От една страна, възгледите му са доста близки до тези на Теософското дружество, към което той е принадлежал, преди да основе своята група. Той обаче набляга на това, че идването на “Христос“ на земята е решаващото събитие в световната история и поради това неговата група трябва да се разглежда като “западна“, в смисъл че тя има стремежа да бъде свързана с ценностите на християнския Запад.

На Запад тази група е доста влиятелна, тъй като членовете ‘и често са от висшите слоеве на обществото. Ученията им са изключително сложни, но, общо взето, се свеждат до това, че “духът на Христос“ е слязъл върху “човека Исус“, след което го е напуснал при разпятието. Духът на Христос е космичен дух, който е безсмъртен. Учението на Петър Дънов има известни сходства с това на теософите.

• Обединителната църква на Сан Мюнг Муун действа и под стотици други имена. Тя е придобила особено зловеща слава поради методите, с които набира и задържа нови членове. Западни психолози се изказват крайно отрицателно за тези методи, заробващи хората. Преподобният Муун проповядва една смесица от “християнски“ възгледи, таоистки учения от родната си Корея и собствените си абсурдни идеи, много от които са свързани със секса. Учението му категорично твърди, че Исус не е успял да изпълни своята мисия на земята. Самият Муун се смята за Христос, който втори път е дошъл на земята, за да завърши мисията, в която Исус се е провалил. Тази група е била разследвана от множество институции на Запад.

• Децата на Бога, Семейството на любовта, Семейството, както и множество други имена се използват като димна завеса за замаскиране на тази изключително непопулярна на Запад група, предизвикала сериозна тревога у институциите, занимаващи се с общественото здраве. Членовете на тази група категорично се обявяват за християни, но учението и практиките им са напълно несъвместими с християнството. Те се характеризират най-вече с шокиращите си практики в сексуалната област, най-драстичната от които е наречена “Лов с любов“, което е в действителност религиозна проституция – печелене на хора за групата чрез сексуални контакти.

Групи от Изтока

Повечето групи от Изтока обикновено се коренят в хиндуизма или по-рядко в будизма. Напоследък много широко се разпространяват гуру-движенията. Те като цяло имат “положително отношение“ към Христос, когото обаче смятат за един от множеството просветлени Учители. Всички такива движения учат прераждане, просветление, йога и медитация и т.н. Техният възглед за Бога не е дори “еретично-християнски“, а напълно езически. Те вярват в неличен бог, който е някаква космическа сила. В някои случаи вярват и в някакъв бог, който е личност, като напр. Кришна, но в никакъв случай не е единствен.

Към тази втора категория спадат:

• Теософското дружество (общество), основано в Ню Йорк през 1875 г. от една рускиня на име Елена Петровна Блавацка и един американец на име Колонел Олкът. Въпреки че е основана на Запад, групата черпи вдъхновението си от източните религии и източната духовност. Тяхното учение за прераждането и кармата и по-специално възгледът им за човека е по принцип хиндуистки. Тази група е изпадала в редовни конфликти с християнските мисионери в Британска Индия. Учението ‘и е дълбоко окултно и има доста общи неща с учението на Петър Дънов.

• Международното общество за Кришна съзнание, или по-известно като движението Харе Кришна, е основано от хиндуисткия учител Бхакиведанта Свами Прабхупада. От 1960 г. се разпространява на Запад. Лесно се разпознава по източните си дрехи и забележителните прически. Теологията им е типично хиндуистка, съсредоточена около бога Кришна. Те също учат прераждане, карма и практически начини за получаване на просветление. Движението Харе Кришна спада към един клон на хиндуизма, в който просветлението се постига чрез любов и преданост към божеството.

• Трансцедентална медитация (ТМ), също наричана Науката за творческия интелект. Нейният основател Махариши Махеш Йоги е хиндуистки гуру, дошъл на Запад през 60-те години. Той се отказва от религиозни претенции и твърди, че неговото учение е “научно“ и поради това неутрално в религиозно отношение. Стреми се към световно господство. В редица съдебни процеси юридическите власти в САЩ са стигнали до заключението, че ТМ в действителност е изцяло хиндуистко отношение към реалността, и поради това са забранили тя да се практикува по училищата и на други обществени места.

• Бхагван Шри Ражниш, също наричан Ошо, основава една група, която напоследък печели голяма популярност сред богатите и добре образовани кръгове на Запад. Той им предлага една невероятна смес от свободни сексуални отношения и духовен напредък и просветление. След неговата смърт (по слухове дължаща се на СПИН) популярността на групата, изглежда, намалява, но тя все още съществува. В Източна Европа вече се появяват книги на Ошо.

• Задължително трябва да се спомене Сатия Сай Баба, най-могъщият индийски гуру, който, изглежда, е навлязъл много по-надълбоко в окултизма от своите колеги. Той е единственият гуру, който, освен че е популярен на Запад, е признат и в родната си Индия. Учението отново включва прераждане, карма, вътрешни духовни сили и пр. Пътят за постигане на просветление е йога и медитация.

Групи от Близкия изток

Тук трябва да бъдат споменати две групи, произхождащи от Средния изток. Те се считат за “еретични“ от повечето мюсюлмани. Това са Суфите и Бахаите, които бяха разгледани във втория раздел за световните религии. И двете имат мистична теология и практика и претендират, че действат за постигането на всеобщ мир и братство.

Групи с “външен“ произход

• НЛО-култовете. Съществуват поразителен брой групи, особено в САЩ, които се занимават с “контакти“ с НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Обитателите на тези “летящи чинии“ разказват на своите последователи, че идват от другия край на вселената, както и много други странни истории, които явно трябва да бъдат приемани на вяра.
Тук трябва да се споменат и много зачестилите напоследък случаи на “контакти“ с извънземни, макар те да са по-скоро индивидуални явления и по-рядко прерастват в организирани групи.

• Наукология (Сциентология). Това е една група с подобна “теология и антропология от научно-фантастичен тип“, която предизвиква все по-голямо недоверие и нерядко страх у много хора, а и държавни институции навсякъде на Запад. Те се борят със своите опоненти, без да подбират средствата за това. Сциентологията твърди, че води човека към едно “ясно“ (и много скъпоструващо) състояние на психическо просветление. Тя се счита за нещо като “духовна мафия“, изсмукваща огромни суми от своите все по-безпомощни жертви, голяма част от които не достигат обещаното “прояснение“, но губят душевното си равновесие. След доста случаи на самоубийства зачестяват съдебните процеси срещу движението. Но още по-чести са делата, завеждани от движението срещу отделни личности или организации, включително и срещу американското правителство.
Парламентарни комитети, занимаващи се с култовете, въпреки че дават зелена улица на множество нови религиозни групи, обявяват наукологията за обществено зло, което трябва да бъде забранено. Но в едно демократично общество на практика няма начин за това.


Как да разпознаем, че имаме работа със секта

Ако попаднете на някакви семинари, лекции, в някакво общество, или пък другаде се сблъскате с хора, които ви говорят, че те са открили истината и единствено те в този свят знаят истината, тогава трябва да бъдете нащрек. Често пъти те говорят за Библията и наричат себе си християни. Казват обаче, че всички други християни не разбират правилно истината и са се отклонили от нейното учение.
Ако тези хора много често ви говорят за един водач, който има някакво специално откровение или просветление, който е повече от другите, който знае много, който се нарича Учител или Водач, или Отец или нещо подобно, ако за него се намеква, че той има пряка връзка с Бога или пък директно се казва, че той е представител на Бога на земята, то тогава вие също имате работа със секта. Ако ви се обещава, че това е една организация, която ще ви защити, която поема отговорност за вашия живот, която ще се погрижи за вас, която ще поеме дори ваши материални и финансови проблеми, която ви обещава пълно здраве или богатство, пътуване в чужбина, посещение на школи, курсове и пр. в чужбина, то тогава вие също трябва да бъдете нащрек.

Ако ви се предлагат курсове и семинари, които трябва за дълго време да ви отделят от семейството ви, да ви заведат в чужбина, ако ви се говори за това, че вашето семейство би ви пречило и вие трябва да се откъснете от него, да нарушите връзката си с брачния си партньор или с родителите си, то това не е характерно за християнските църкви и вие сигурно сте попаднали в секта. Ако попаднете в общество, където ви карат да повтаряте постоянно една и съща дума или да пеете един и същ куплет, ако ви учат да изключите логическото си мислене или да “изпразните съзнанието си“, това също не е характерно за християнските църкви, а е един от методите за оказване на психически натиск в една секта. Ако ви се представят планове и идеи за обновление на света, обединение на всички религии, постигане на всеобщ мир и хармония, изграждане на едно ново справедливо и хуманно общество, трябва да знаете, че имате работа с едно ясно нехристиянско учение.

Най-лесно можете да проверите дали едно учение е християнско, или не, ако си изясните какво е неговото отношение към Исус Христос. Никоя секта не признава, че Исус Христос е Самият Бог, който се е въплътил в човек. Различните секти имат различни схващания за Него, но това е общо за всички тях. Повечето секти също така отричат триединството на Бога. Но именно тяхното учение за Исус Христос е най-същественото, което ги характеризира като нехристиянски заблудителни учения. Библията ни казва да изпитваме ученията именно по този признак (1.Йоан. 2:22, 4:2-3).

Всяка група, която проповядва, че Исус Христос е дошъл втори път невидимо на земята, или пък, че има друг Месия и Спасител на света, е секта.

Методи на сектите и травми, нанасяни от тях

Методи за приобщаване към сектата
Част от тези методи не се различават много от методите, които всички религиозни учения използват за пропагандиране на своите идеи – организиране на лекции, семинари, проповеди, разпространение на брошури, списания и други печатни материали. Изключително характерно за сектите обаче е, че тези методи се прилагат анонимно – например не се съобщава кой организира съответното мероприятие, кой е лекторът, от името на коя организация или движение се извършва дадена дейност или се разпространява дадено писание. Често тези активности не са директно анонимни, но са маскирани под нищо неозначаващи наименования като напр. “Българска асоциация на доброволците“, “Организация за изследване на принципи“. За какви принципи и какви доброволци става дума, е невъзможно да се разбере. Под тези две наименования се крие сектата на Муун. Друг пример за това са материалите на Децата на Бога, или, както напоследък се наричат, Семейството – цветни брошурки, на които има единствено някакъв австрийски адрес.

Друг характерен метод за някои от сектите е ходенето от врата на врата по къщите. Ако на вратата ви позвънят младежи с тъмни костюми, бели ризи и табелки с имената им, можете да бъдете сигурни, че това са мисионери на мормоните. Те ще ви предложат най-любезно да си поговорят с вас, да четат Библията заедно с вас или да разсъждавате заедно по някакви въпроси – независимо от това дали вкъщи е цялото семейство, или само съпругът, или само съпругата. Същата система използват и Свидетелите на Йехова, но те не са така характерно облечени.

Друг метод е продаването на литература и други неща по улицата. Това е едновременно метод за привличане на последователи и начин за събиране на средства за финансиране на сектата. Така се завързват лични контакти и разговори, които биват последвани от покана за някоя сбирка или курс. Най-характерни в това отношение са последователите на движението Харе Кришна. Те могат да се видят навсякъде по улиците да предлагат своите книги и най-вече Бхагават Гита. Свидетелите на Йехова също с удивително усърдие и издръжливост продават списанието “Стражева кула“ всеки ден, независимо от времето на едно и също място в града. В цяла България сектата на Муун продава т. нар. “лазерни графики“ върху метално фолио, които вече висят на стените на множество ресторанти и други обществени заведения, без техните стопани да предполагат от кого са ги закупили. Те продават и други сувенирчета, например кукли, с които финансират своята дейност.

Методи за задържане на членовете в сектата

Те започват да се прилагат едва след като кандидатът прояви интерес. Ако се съгласи да участва в някой курс или семинар (най-често в лагери извън града), той бива бомбардиран с огромно количество информация, която не може да преработи за късо време. Там животът в комуната му се представя в най-розови краски и върху него се упражнява силен, макар и не явен натиск, за да се присъедини към нея. Ако това стане, новият член на организацията бива изолиран от семейството си и от предишната си среда и попада в един шеметен ритъм на живот, който не му дава никаква възможност да се замисли или да се занимае със себе си. Той трябва непрекъснато да посещава лекции, богослужения и други мероприятия. Трябва да работи за сектата, и то работа, която преди това най-вероятно е считал за унизителна – стигаща до просене по улици и ресторанти.

На преден план в живота му излизат изискванията на организацията и учението. Тя определя живота на индивида до най-малките подробности, изисква пълно подчинение и упражнява пълен контрол над личността. Сектата определя какво може и какво не може да чете човек, какво трябва и какво не трябва да яде, с кого да общува и с кого – не, с кого да има сексуални отношения и с кого – не, и пр. Редовно се правят подробни изповеди и се събира пълна информация за личния живот на членовете. Собственото Аз на човека отива на заден план. Неговите желания и стремежи се окачествяват като грях към организацията и се потискат по всякакви начини.

Това създава един много характерен комплекс за вина към организацията. Тази вина се отъждествява с вина пред Бога, тъй като организацията е единственият негов представител на земята. Спасението на човека се поставя в пряка зависимост от неговата вярност към организацията и от изпълнението на абсолютно всички нейни изисквания. Това, от една страна, изключва всякаква възможност за конфронтация или дори критично отношение към организацията, а от друга страна, води до непрекъснат страх и дълбоки депресии, стигащи понякога и до самоубийство. Обикновено сектите преследват своите жертви през целия им живот. Дори и човек да се е откъснал от сектата, след една или две години той бива потърсен отново. Вината му непрекъснато се напомня. Чувството на вина и греховност често пъти се утежнява от факта, че повечето секти проповядват път за постигане на съвършенство и безгрешен живот. Тъй като това е утопия и не може да бъде постигнато от нито едно човешко същество на този свят, човекът бива изправен пред неразрешим проблем. И така, той или започва да лъже себе си и постепенно изгубва чувството си за реалност, или изпада в дълбока депресия, водеща до самоубийство, или разбира фалша и бяга от сектата. Много често могат да се срещнат членове на секти, които живеят със самочувствието на някаква свръхестествена святост и безгрешност.

Това се прелива в друг много характерен метод на сектите за промяна на съзнанието на техните членове – внушението, че те са нещо повече от останалите хора, че те единствено познават истината и правилния път. Чрез учението на сектата човекът се убеждава, че е свръхестествено, свръхсилно същество, което в повечето случаи представлява самото то бог. Това е много фина игра с човешката гордост и стремеж към власт и величие. Този метод е бил използван от много диктатури и съвсем не е нов. Можем да си припомним нацистката идеология или някои други, подобни на нея. Поради окултните практики, широко разпространени в повечето секти, действително се срещат свръхестествени преживявания, които допълнително убеждават човека в неговата божественост.

Изопачаване на Библията

Тук е редно да се спомене и един от много широко разпространените начини на действие на много секти – това е използването на Библията. Те много обичат да се позовават на нейния авторитет и дори да представят ученията си за християнски. Но това, което най-често се прави, е, че отделни стихове се измъкват от техния контекст и се използват в подкрепа на учението на сектата, като се тълкуват в противоречие с цялостното учение на Библията. Често пъти биват прибавяни допълнителни неща, твърди се, че Библията не е точно преведена, и се произвеждат такива “точни преводи“, какъвто е например преводът “Нов Свят“ на Свидетелите на Йехова. В други случаи се изнамират други книги, които допълват Библията, както е при Муун, при мормоните и др.

Защо не е така в нормалната християнска църква?

Под “нормална християнска църква“ в тази книга разбираме което и да било от традиционните християнски изповедания – православно, католическо и протестантско, които се придържат към библейското учение.

Библията ясно и недвусмислено ни учи, че човекът е личност и че Бог зачита и уважава тази личност. Той е създал човека като същество със свободна воля и никога не насилва тази воля. Всичко в християнството е основано на свободния избор. Един християнин не се срамува от своята вяра и не крие принадлежността си към своята църква. Неговата цел е да представи на хората около себе си Божието предложение за спасение, за да могат те сами да решат дали го искат, или не. Това решение е абсолютно доброволно и никой не може да бъде принуден към него посредством манипулация на съзнанието. Същото важи и за избора на църква. Християнството казва: “Ела при Исус Христос“, а не “Ела при нас“! Християните могат да имат различни мнения по определени въпроси и въпреки това да живеят в мир и да са членове на една църква.

Единственият непоклатим и абсолютен авторитет в християнската църква е Библията, а глава на църквата е Исус Христос.

Никоя християнска църква не се стреми към унищожаване на индивидуалността на човека, не го откъсва от семейството му, от професията и обществения живот. Християнинът е напълно нормален човек, който води напълно нормален живот. Християнството не налага система от закони и правила, които ТРЯБВА да се спазват. В Библията пише: “където е Господният Дух, там е свобода“ (2. Кор. 3:17). Разбира се, християнският морал има определени норми и всеки, който желае да се нарича християнин, трябва да се съобразява с тях. Впрочем именно тези норми са залегнали дълбоко в това, което съвременният цивилизован човек смята за естествен човешки морал.

Християнството не създава на човека комплекс за вина, а точно обратното – освобождава го от неговата вина пред Бога. Същността на посланието на Евангелието е, че Исус Христос умря на кръста, за да изкупи греховете на хората, и всеки, който повярва в Него, бива опростен и получава вечен живот, който не може да му бъде отнет по никакъв начин. Тази чудесна сигурност може да създаде на човека стабилна основа в живота и да му даде силата да се справи с всички проблеми. Затова християнството не може да депресира човека и да го докара до самоубийство, а напротив – дава му психическа устойчивост и воля да живее. Всъщност самоубийството се смята за много тежък грях, тъй като на човека не е дадено да разполага с живота – нито чуждия, нито своя собствен.

Бог не очаква от човека да бъде безгрешен и не поставя неговото спасение в зависимост от това. Библията съвсем ясно казва, че това е невъзможно. “Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1. Йоан. 1:8-9). Християнинът винаги може да разчита на Божията прошка, ако е готов да се покае за греха си и да го остави. Естествено, той се стреми да не греши, но мотивът за това не е страх, а любов към Бога и към неговите ближни. Християнинът винаги живее със съзнанието, че е простен грешник, и не приписва на себе си заслугите за добрия си живот. Той не смята, че е по-висше същество от останалите хора или че единствено той има достъп до божествената истина.

Социална почва на сектите

За всяко явление, което се развива в дадено общество, са необходими условия и предпоставки. Почвата за зараждането на различни странни култове (секти) в България е съществувала винаги както по време на тоталитарния режим след 9.IX.1944 г., така и преди това. Но по начало една диктатура дава по-малко възможности за развиването на каквито и да било учения, които са различни от самата същност на диктатурата. Така например и атеизмът представлява религия, която беше наложена със сила и не търпеше никакви други религии. Обединителната църква на Муун и ТМ на Махариши също в дълбоката си същност се стремят към една световна диктатура и не случайно именно те проявяват изключителна нетърпимост към атеистичния комунизъм.
В повечето случаи една диктатура обхваща и духовната сфера на обществото и човека. Така и в България съществуваше едно общество, до голяма степен затворено и изолирано от външни влияния. Елементите на масовата западна култура като кино, видео, барове и кафенета, поп-музика, порнография и прочее бяха символи на едно друго общество, което не проповядваше религията на атеизма. Те се превръщаха в символи на свободата и част от всеобщата идеализация на западното общество. В тези условия особено младите хора растяха с чувството, че на тях нещо им е отнето, нещо им е забранено, че са отделени от света.

И след 10.XI.1989 г., когато в България изведнъж се заговори за свобода, за демокрация и отворено общество, българинът се почувства като “отвързан“. Той получи възможността да съблече униформата си на примерен социалистически гражданин и да облече цивилни дрехи по желание. Барирерите към външния свят се вдигнаха и, разбира се, западната култура нахлу като отприщена река и заля неподготвеното българско общество. Лъскавите магазини, разнообразната преса, новите филми, свободното разпространение на порнографията създават впечатлението за една нова свобода. Огромното количество визуални и всякакви други възприятия създават еуфорично чувство – човек има желание да опита от всичко и да го разбере как е – особено това, което досега беше забранено. (Много показателен е фактът, че порнографската литература се купува преди всичко от хора над 40 години.) Част от този поток от нови и интересни неща са също и новите философии и учения. Хората започнаха да се интересуват от тях, без да са наясно с техния произход, методи и цели. Те бяха просто част от новия, интересен свят, който се разкриваше пред нас и трябваше да бъде опитан. Ако случайно не си опитал от нещо, ти си едва ли не по-низше същество. Това дори се превръща в един вид състезание – “Аз съм опитал от това, което ти не си.“ Това и е един от поводите за вземане на наркотици и за лесното им и бързо разпространяване по българските училища. Често пъти в сектите съществуват доста либерални и необичайни сексуални практики, които също могат да бъдат мотив за присъединяване към дадено общество.

Напоследък все по-ясно се проявява и характерният за консумативното общество феномен – отчуждението между хората. Докато преди човек можеше да се изяви като личност най-вече в частните си контакти, сега той има нужда от усамотение, за да може на спокойствие да си яде “забранената ябълка“, без никой да го гледа, или пък да иска да си отхапе от нея. Но човекът е социално същество и това състояние не е естествено за него. Особено при по-чувствителните хора самотата може да се превърне в нетърпимо болезнено състояние. Тогава запознанството с хора, които се държат мило и любезно с теб, които ти обръщат внимание и те оценяват като личност, може да подейства като невероятно силен магнит. Именно това предлагат повечето секти, поне отначало. Там можеш да общуваш с хора, които иначе биха били далеч над теб в обществото. Там хората имат време за теб, докато родителите ти нямат. Там те разбират, докато в семейството и сред приятелите си не намираш разбиране и съчувствие.

Друг явен ефект, който се наблюдава в съвременното общество, е разрушаването на всякакви авторитети. Преди не можеше да се ругае държавата и правителството, сега това се превръща едва ли не в спорт. Преди за пушене изключваха от училище, сега вече е нещо съвсем нормално да се пуши по коридорите. Преминаването на червен светофар е признак на “демокрация“. Този вид “свобода“ е особено привлекателен за тийнейжърите и младежите от 20 до 25 години. “Сега живея в демократично общество и майка и татко не могат вече както преди да ми казват какво да правя.“ Учителят вече не е авторитет, в много случаи родителите – също.

Това обаче само на пръв поглед е привлекателно. Липсата на авторитети автоматично създава едно ужасно чувство за несигурност. Няма кой да те глоби, когато преминаваш на червено, но също така няма и кой да те защити, ако те нападнат. Започваш да се чувстваш като изгубен в една дива джунгла, където действа принципът: “Изяж, за да не бъдеш изяден.“ Човекът по природа има потребността от авторитет, който да е над него. Този авторитет действително ограничава “свободата“ му, но същевременно му създава чувството за сигурност и защитеност – той има на кого да се опре, има кой да се погрижи за него. Именно това предлагат сектите. В тях винаги има един авторитет, който поема живота ти в свои ръце. Принадлежността към организацията се смята за гаранция за сигурност в утрешния ден. В повечето случаи се спекулира и с идеи за спасението на света и всеобщото добро. Понякога човек се изкушава и да потърси материална подкрепа от едно общество, което му е непознато, но явно разполага с пари и има връзки със Запада.

Друг фактор, с който сектите печелят привърженици, е естественият интерес на човека към непознатото, тайнственото и скритото. Често пъти тези нови учения обещават придобиването на свръхестествени способности и власт над останалите хора. Почти винаги те са затворени общества, които създават приятното чувство, че единствено ти имаш привилегията да се занимаваш с интелектуални и духовни неща, до които другите хора нямат достъп. Преживяването на някои свръхестествени опитности създава чувството за издигнатост над останалите, за познание, което е недостъпно за другите.

Нова епоха (New Age)

Това движение, ако въобще може да се нарече движение, след като заля западния свят, напоследък бързо навлиза и у нас. Ако започнете да се занимавате с ученията на Новата епоха, може би първите неща, които ще откриете, ще ви изненадат. Противно на всички останали течения, не съществува движение или организация, разпространяваща идеите на Новата епоха или пък носеща това име. Няма всеобщо признато ръководство или главна квартира, нито “изповед на вярата“, която всички членове трябва да подпишат. Новата епоха се представя от своите последователи по-скоро като една растяща мрежа от свободни групи хора със сходни убеждения, макар и общите черти на доста от тези групи да не са особено много.
Огромното мнозинство от последователите на Новата епоха са мили и приятни хора. Доста от тях са изпробвали “някоя форма“ на християнството и са я намерили духовно мъртва, след което са се обърнали към Новата епоха. Те искрено търсят отговори на своите дълбоки нужди и на критичното състояние на света и човечеството.

Те предпочитат да говорят за Новата епоха като за “ново съзнание“, “дух“, “надежда“ и други подобни понятия. По същество основите на това движение следва де се търсят в окултизма и спиритизма. Затова това движение не може да бъде разглеждано като другите секти.

Идеологията на Новата епоха

Основната характеристика, която обединява всички групи, колкото и различни да са конкретните им учения, е видението за настъпващата нова епоха. Те търсят една лична и обществена промяна, толкова радикална, че човечеството да получи нов старт – зазоряването на Новата епоха. Понятието Нова епоха (New Age), изглежда, е въведено от Алис Бейли – спиритически медиум и ръководителка на Теософското дружество (починала през 1949 г.). Нейният духовен водач, тибетският учител Джвал Кул, ‘и дал великия “План“, на който се основава голяма част от учението за новата епоха. Тя обикновено се описва като епоха на любов, равенство, радост, свобода и реализация, но в ученията на някои от водачите на движението се долавят и мрачни тонове. Те говорят за “нов обществен ред“ с едно световно правителство, една световна икономика и една обща световна окултна религия.

Друг често използуван израз за Новата епоха е астрологическото понятие “Епохата на Водолея“, което беше популяризирано през 60-те години от мюзикъла “Коса“. Астролозите вярват, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води и до големи промени на земята. Епохата на Рибите била белязана от насилие и доминирана от християнството. Тази епоха върви към своя край през 2000-та година, след което ще настъпи епохата на Водолея, която ще се характеризира с любов, светлина и задоволяване на дълбоката духовна жажда на човечеството.

Въпреки че традиционното християнство ще бъде елиминирано, мнозина очакват появяването на “Христос на Новата епоха“. Той е възвисен Учител, духовно същество, което е обитавало в човека Исус, докато той е живял на земята. Сега той е готов да се завърне отново (или, според някои, вече е тук), за да ни въведе в Новата епоха. Това показва, че въпреки че използват понятието Христос, последователите на Новата епоха влагат в него съдържание, което няма нищо общо с християнското. Основно учение на Библията е, че Исус е Христос, т.е. човекът Исус от Назарет, живял преди около 2000 години в Палестина, е бил Божият Помазаник – Христос. Той е бил единствен и друг освен Него няма. Според Новата епоха Христос е някакъв космически дух или принцип, който може да обитава в различни хора. Той е бил в Исус, но е също така и Кришна в хиндуизма, имам Махди в исляма, Майтрея Буда в будизма и Месия в юдеизма. С други думи, всички религии сочат в една и съща посока и са еднакво валидни според учението на Новата епоха.

Две характерни черти на мирогледа на Новата епоха са хуманизмът – вярата, че човекът е в основата си добър, свободен на действа, както желае, стига да не вреди на никого, и господар на собствената си съдба, и мистицизмът – вярата, че съществува един “духовен свят“, населен от духовни същества, по-мъдри от хората, които желаят да общуват с нас и да ни водят. Промяната на мирогледа на един човек се нарича “развиване или издигане на съзнанието“. Тук под “съзнание“ се разбира начинът на мислене и възприемане на действителността. Това “развитие“ може да стане постепенно и незабележимо, чрез слаби и ненатрапчиви въздействия. То може да стане и рязко вследствие на някакво драматично преживяване или изпадане в особено психическо състояние. Начините на постигане на тази промяна са напр. йога, трансцедентална медитация, приемане на психотропни вещества (лекарства и наркотици), методът Силва и много други сходни практики. Всички те боравят с понятията “себереализация“, “самоусъвършенстване“, “здравословен начин на живот“, “холистична медицина“, “овладяване на съзнанието“, “творчески интелект“, “развиване на творческия потенциал“ и други подобни.

Последователите на Новата епоха вярват, че с времето ще има достатъчно “посредници“, които ще повлияят на духовните вибрации на цялата планета, така че ще настъпи масово обръщане на хората към този тип съзнание. С тази цел през точно определени периоди от годината, напр. в средата на лятото, те изпълняват определени ритуали на специални места като напр. Стоунхедж, които се смятат за особени “енергетични точки“.

Тук е мястото да отбележим, че българското “Бяло братство“ или, както са известни, дъновистите, макар и отделна организация, се вписват напълно в схемата на това учение. Такова място, което “концентрира космическа енергия“, в България, според тях е районът около Седемте рилски езера. Всяка година през лятото там се организират дъновистки лагери и се провеждат конгреси. Чрез общи молитви, духовни песни, медитация и други духовни упражнения, които могат да са най-разнообразни, последователите на Новата епоха търсят контакт с духовния свят или с извънземен интелект. Тъй като липсва единно установено учение или организация, формите могат да бъдат най-разнообразни. Чрез всички тези практики се цели духовното повлияване на цялата земя и установяването на Новата епоха.

Някои варианти на движението

Ще разгледаме някои от най-често срещаните форми, под които се разпространяват идеите на Новата епоха. Те никога не се представят като религиозни убеждения, а се маскират под изобилна псевдонаучна терминология, което им дава възможност лесно да проникват във всички слоеве на обществото.

Движението за “потенциала на човека“

Това движение води началото си от психолозите Абрахам Маслов и Карл Роджърс, но то вече е достигнало много по-далеч от просто твърдението, че човекът е добър по принцип. Те говорят за развиването на “по-висшето Аз“ в човека и вярват, че за него няма нищо невъзможно. Други казват, че човекът е божествен, той е “бог“. Духовната основа на това е пантеизмът (всичко е бог), идеология, изповядвана от повечето последователи на Новата епоха, както и от повечето източни религии. За тях злото не е грях или вътрешна злина на човека, а невежество, и следователно най-доброто, което можем да сторим за хората, е да ги научим кои са те в действителност и какъв е техният потенциал.

Холистична медицина

Идеята тук е лекуването или развиването на цялостната личност – тяло, съзнание и дух. За постигането на това се търси психически и физиологичен баланс както вътре в личността, така и в нейната връзка със света и природата (философията на таоизма).

Тези съвременни “алтернативни“ терапевтични методи в голямата си част се базират на източно религиозни възгледи за човешката природа и анатомия. Пример за това е акупунктурата, която се основава на идеята за меридиани в тялото, през които протичат жизнените енергии. Въпреки че това може да изглежда безобидно и акупунктурата се прилага масово и се твърди, че дава добри резултати, нейната основа е религиозна, а не природонаучна, и подлагането на такава терапия означава отваряне на човека за неясни и съмнителни духовни въздействия.

Друг пример е радиестезията, която измерва енергетични вибрации на тялото, показващи заболяване. Някои използват за тази цел махало, но в някои случаи се използват електронни измервателни уреди. Въпреки претенциите на метода за “научност“, той няма ясна теоретична основа и никакво научно доказателство.

По-вероятно изглежда операторите да са под влияние на “познати духове“, а някои от тях и открито признават това.

Такъв е случаят и при рефлексологията (масаж на краката за лечение на органични заболявания). Нейният механизъм не е ясен и редица практикуващи терапевти признават, че всъщност те боравят с духовни сили.

Характерно е, че тези методи на лечение се препоръчват за широк спектър от най-различни болести.

Нетрадиционни образователни методи

Те си поставят за цел да възпитават у децата още от най-ранна възраст “планетарно съзнание, дух на мир и взаимно разбирателство“, да ги подпомагат към тяхната “себереализация“, като се набляга на духовната страна на образователния процес. В тези училища децата биват закърмени с хиндуистки и окултни идеи. Те биват обучавани в “методите на биодинамичното земеделие“ (при което растенията и животните се третират като одушевени същества, общува се напр. с “духа на тиквичката“ и пр.). Типични примери в това отношение са образователната система на Валдорф, Новото образование и педагогика на Селестен Френе, на Петър Дънов, Педагогиката на сътрудничеството (Амонашвили, Шчетинин и др.). С такива цели в България е основана фондация БЪДНО (Българско движение за ново образование).

Движенията за мир и партиите на “зелените“

В тези движения има много чудесни неща и те са имали много положителен ефект върху обществото. Но в голяма част от тези движения има религиозни нотки, които не винаги се виждат от пръв поглед. Например много хора аргументират стремежите си за мир и защита на застрашени животински видове с идеята, че земята е жива богиня (Гея или Гая). Тя е жив организъм, в който всичко е взаимно свързано. Тази вяра много бързо води и до вярата в дух, който обитава “Майката земя“ и до поклонение на този дух. Последователите на Новата епоха отричат, че човекът има някакво по-високо положение от останалото творение и смятат, че мирът и хармонията ще настъпят, когато хората осъзнаят истината, че “всичко е божествено“ и човечеството започне да живее в унисон със света – както физически, така и духовно.

Феминизмът

Феминисткото движение на Запад на пръв поглед изглежда лишено от всякаква религиозна основа. То е продължение на борбата на жените за еманципация и равни граждански права. Но неговото развитие напоследък показва други тенденции. Все повече се набляга на разликата в “мъжкия“ и “женския“ начин на мислене. Това се подплатява с “научни изследвания“ за различните функции на мозъчните полукълба, като функциите на лявото полукълбо (аналитичност, интелектуалност, линейност, рационалност) се приписват на мъжкия начин на мислене, а функциите на дясното полукълбо (чувственост, сетивност, нелинейност, поетичност) се приписват на женския начин на мислене. От това следват и “мъжкият и женският начин на взаимоотношения със света“. Тези функции не се разглеждат като взаимно допълващи се, а като конкурентни, алтернативни и несъвместими. Развитието на западната наука се характеризира като “мъжки начин на мислене“ и върху нея се хвърля вината за екологичните катастрофи и надпреварата във въоръжаването (“мъжки игри“). Спасението на света се вижда в коригиращото въздействие на “женския начин на мислене“, който ще бъде характерен за настъпващата Нова епоха.

Окултизъм

Напоследък все по-широко навлизат в обществото и все по-нормално се възприемат неща като астрология, гадателство и пр., контактуване с духове и астрални пътешествия (преживявания извън тялото), възраждането на древни религии като друидизма, култове към природата и плодородието, бяла и черна магия и, разбира се, източните религии, които са изтъкани от окултни практики. Само във Великобритания има 10 000 официално регистрирани магьосници! Също толкова са в Германия, а тази цифра постоянно нараства. Магьосничеството вече не се смята за диво суеверие и възраждане на средновековни легенди, а е станало една напълно узряла религия, която се бори за официално признание.

Всичко казано дотук характеризира движението Нова епоха като изцяло противоречащо на християнството и несъвместимо с него. На световните конгреси на движението открито се поставя целта за унищожение на християнството в световен мащаб. Колкото и хуманистични да изглеждат идеите на Новата епоха, цялостната идеология на Новата епоха нескрито се стреми към световно господство.

Трансцедентална медитация

Това е едно движение, което много масово се разпространява на Запад, а от известно време и в България. Трансцеденталната медитация (ТМ) се практикува от повече от два милиона и половина души по света. Може да се срещне под следните имена:
Международно общество за медитация, Наука за творческия интелект, Фондация за науката за творческия интелект, Движение за духовно обновление, Международна студентска организация за медитация, Световен планов център, Световно управление във века на просветлението, Сидхи (Сидха) програма.

Основател на това движение е Махеш Прасад Варма, наречен Махариши Махеш Йоги. Той е роден в Северна Индия през 1918 г. Завършил е физика и известно време е работил в завод. Изучавал е йога и през 1947 г. отива в Хималаите да се учи и да медитира със своя гуру Свами Брахманандра Сарасвати (Гуру Дев). Там той престоява в продължение на 13 години. Преди смъртта си гуру Дев казва на своя ученик да развие форма на медитация, която всеки може да прилага. Махариши прави това, но в родната му Индия почти никой не му обръща внимание. Успехът идва, когато той отива в Англия, и особено след като “Бийтълс“ и “Ролинг Стоунс“ се запалват по неговото учение. Вследствие на това популярността му рязко нараства и все повече и повече хора започват да се занимават с медитация.

Методът, наречен Трансцедентална медитация, се представя на масовата публика като чисто научен и лишен от всякаква религиозна основа. За целта се провеждат всевъзможни псевдонаучни експерименти, които “доказват“ ползата от медитацията например за намаляване на стреса, за развиване на физическите, психическите и духовните възможности на човека. Твърди се, че методът е неутрален в религиозно отношение и може да бъде практикуван от хора с всякакви убеждения.

Резултатите, които Махариши обещава, са наистина поразителни. В личен план се обещава освен преодоляване на стреса, себереализация и пр., и че човек ще може да развие такива фантастични способности, като напр. да преодолява закона за гравитацията, да преминава през стени, да става невидим, да придобие свръхчовешка сила, да материализира представите си (визуализация) и др.

В обществен план перспективите са още по-внушителни. Ако повече хора усвоят и практикуват метода, страданието като цяло ще намалее, човечеството ще навлезе в нова ера на пълноценно развитие, ще се възцари световен мир и всеобщо благосъстояние. Това ще доведе до отслабване на всякакви негативни влияния, така че ще намалеят катастрофите, престъпността и болестите. Силата на трансцеденталната медитация е такава, че дори и ограничен брой хора да я практикуват, те могат да повлияят развитието на целия свят. Жителите на тази нова “ера на просветлението“ се наричат сидхи.

Движението на Махариши има всеобхватна програма за обновлението на света и създаването на един нов световен ред. Този “световен план“ обхваща всички сфери на живота – индивидуалния живот, политиката, образованието, околната среда, икономиката и духовния живот. Трябва да има единно световно правителство, което ще контролира националните правителства и ще им дава готови абсолютни и непогрешими теории и схеми на управление. В действителност теорията и практиката на трансцеденталната медитация се коренят дълбоко в хиндуистката традиция. Това е опростен вид хиндуистка мантра-медитация, която обаче се представя по замаскиран начин. Мантрите са определени думи или срички, които се повтарят и върху които човек се концентрира по време на медитацията. Учителите по ТМ твърдят, че това са срички без всякакъв смисъл и съдържание и са просто “средство, което усилва действието на подреждащите сили на природата“. Факт е обаче, че всички тези срички са кодови названия за имената на хиндуистки божества. Пример за това е например мантрата “айм“, която е кодово название на богинята Сарасвати.

Към това се прибавя и фактът, че мантрите се раздават единствено от ТМ-учители, които са получили лично от Махариши властта за това. Даването на мантрата става при специален ритуал на инициация, или посвещение, без който мантрата няма божествена сила и не е нищо друго освен една случайна безсмислена дума. Тази вяра в особената сила на мантрите е причината, поради която човек никога не трябва да казва каква е неговата мантра, защото иначе тя губи силата си.

Ритуалът на посвещението, през който минават всички медитиращи, също е изцяло хиндуистки. Той се извършва в полумрак пред олтар, на който стои образът на Гуру Дев. По време на церемонията пред този образ се жертват дарове – плодове цветя и др., учителят пее химни на санскрит – свещения език на хиндуизма – призовава бога творец Брахма под името Нараяна, също и боговете Шива и Вишну, както и всички велики учители и накрая гуру Дев. На неразбиращите участници в ритуала се обяснява, че става дума просто за формалност и индийска традиция. След това ТМ-учителите раздават мантрите.

Бъдещите ТМ-учители подписват “декларация за лоялност“ към Негово Светейшество Махариши Махеш Йоги. В нея те обещават вечна вярност и привързаност към учението и пълна зависимост и подчинение към Махариши и неговата организация. Също така декларацията изрично казва, че неговото учение е тайно и не бива да бъде предавано на никого.

Всичко това характеризира ТМ като типично хиндуистко гуру-движение. То е особено опасно поради своята замаскираност – човек може лесно да бъде въвлечен в него, без въобще да осъзнава, че става дума за религиозно движение. Повечето най-вече от младите медитиращи виждат в организацията спасението на света. Те са подложени на силното изкушение да обърнат гръб на всичко останало – семейство, професия, нормални човешки интереси и пр. и да се отдадат на медитацията като път за подобряване на целия свят. Често те се изолират от света в т. нар. “академии“ и “резиденции“, където се занимават единствено с медитация. Интересите на организацията се поставят на първо място, което често води до разрушаване на семейните връзки и нормалното ежедневие на човека. Всички медитиращи държат в стаите си снимки на Махариши. Те твърдят, че не му се покланят и не го почитат като бог, но отношението им към него е доста по-различно от отношението към обикновен човек.

Трансцеденталната медитация често нанася и физически и психически увреждания – разстройство на съня, мигрени, неврологични проблеми, стигащи до душевни разстройства. И това никак не е чудно, като се има предвид, че основата на медитацията по принцип е отпускане на съзнанието, отслабване или пълно изгубване на самоконтрола и отдаване изцяло на автоматичната техника. Тази техника от своя страна е подчинена на някаква друга цел, а каква е целта на Махариши, вече видяхме.

По-внимателното запознаване с идеологията, практиката и структурата на неговата организация разкрива една ужасяваща тоталитарна политическа амбиция. Самочувствието на “просветление“ и “план за спасение на света“ води до незачитане на нищо друго освен собствените правила. Непрекъснато звучат лозунги от типа: “Започва нова Ера!“, “Водачо, заповядвай, ние те следваме! Ние знаем най-доброто за теб. Ние презираме смъртта! Долу опозицията!“ – все добре познати фрази от ужасната история на световните диктатури. Един от ТМ-учителите казва, че когато световният план се изпълни и на 1000 души се пада по един ТМ-учител, основният критерий за получаване на работа ще бъде дали човек медитира, или не.

Би било наивно да вярваме,че този хиндуистки мистик е посветил живота си на световен кръстоносен поход единствено за да помага на хората да се отпускат и да преодоляват стреса! Зад една толкова невинна декорация се крие една дисциплинирана езотерична организация, в която са събрани духовна гордост, материален прагматизъм, власт и строг контрол над разума. Крайната цел е да се доведе цялото човечество до медитация, “просветление“ и подчинение на организацията и нейния водач. Колкото по-дълбоко изследваме мисионерската дейност на Махариши, толкова по-ясно става, че това е едно чисто хиндуистко разбиране за света, комбинирано с политически и социални искания, които са ужасяващо тоталитарни и недемократични.

Международно Общество за Кришна съзнание

История
Основател на Международното Общество за Кришна-съзнание е бившият търговски служител Абхай Чаран Де (1896-1977), когото неговите привърженици почитат като “Негова Божествена милост А. Ц. Бхактиведанта Свами Прабхупада“. През 1922 г. Абхай Чаран Де срещнал своя духовен учител Шри Шримад Бхактисидханта Сарасфати Госвами, който още при първата им среща му поръчал да разпространява Кришна съзнанието в западния свят. През1931 г. Абхай Чаран е бил официално посветен от този учител. След смъртта на своя гуру през 1936 г. той издава списанието “Назад към Божеството“. През 1950 г. той решава да напусне ръководната си длъжност, жена си и децата си и да се посвети изцяло на религиозна работа. Петнадесет години по-късно, през 1965 г., в изпълнение на поръчението на своя гуру той напуска Индия и се озовава сам в Ню Йорк със сафранената си роба, един куфар и седем долара, за да внесе Кришна съзнанието в един свят, който познавал само безличието и празнотата. Там той бързо започва да печели последователи, особено сред разочарованите и пристрастени към алкохол и наркотици млади хора. Само за няколко седмици се основава Международното Общество за Кришна съзнание (ISKCON).

През 1966 г. биват открити първите храмове в Ню Йорк и Сан Франциско, а през 1967 г. – в Монреал и Бостън. Движението бързо се разпространява в Америка, а от 1968 г. – и в Европа. За своите привърженици Прапхупада е “истинският гуру“.

След смъртта си през 1977 г. Прабхупада оставя един истински концерн с огромна издателска дейност, ферми, търговски дружества и други институции. Оттогава обществото се ръководи от международна група от дванадесет души, а главната му квартира се намира в Маипур, Западен Бенгал. Като членска маса движението остава малобройно.

Вярвания

Международното Общество за Кришна съзнание, или както е по-известно, движението Харе Кришна, е типично хиндуистко движение. То почита като върховен бог Кришна, който е личност, живее на една отдалечена планета на небето и там е недостъпен. Тъй като е напълно божествен, той не може да разбира хората и нито ги обича, нито ги мрази. Той е отвъд злото и доброто. Титлата, с която сам той се нарича, е “Господарят на демоните“

. Светът е “мая“, т. е. илюзия, включително и човешкото тяло. Доброто и злото са илюзия. Основният проблем на човека се състои в това, че той е забравил Кришна и е потънал във временното. Следователно пътят за спасение на човечеството е възвръщането на всеки човек към Кришна съзнанието. Това става, когато човек мисли за Кришна, пее за Кришна, живее за Кришна, яде за Кришна, говори за Кришна, надява се на Кришна и пребъдва в Кришна. Всеки последовател носи броеница със 108 зърна. На всяко от тези зърна трябва да се пее т. нар. махамантра – велика мантра:
Харе Кришна, Харе Кришна,
Кришна Кришна, Харе Харе,
Харе Рама, Харе Рама,
Рама Рама, Харе Харе.

Тази махамантра трябва да се пее 1728 пъти на ден. Когато човек пее по този начин божественото име, той пречиства съзнанието си, освобождава се от страха и болката и достига до екстаза на “трансцеденталната любов“.

Последователите на движението живеят в храмове на Кришна и водят строго аскетичен живот. Има четири неща, от които те задължително трябва да се откажат. Това са 1) консумацията на месо, риба и яйца, 2) приемането на упойващи вещества от какъвто и да било вид (включително чай, кафе, никотин и пр.), 3) неразрешени сексуални контакти и 4) хазарт (включително и спортни състезания и каквито и да било игри).

Освен това има и редица други ограничения и правила. Могат да се ядат единствено храни, които са били пожертвани на Кришна. Ежедневието в храмовете е следното. Става се в 3 часа сутринта. До закуската в 7.30 се пее махамантрата, чете се Бхагават Гита – свещената книга на движението – и се почиства храмът. След закуската се излиза на улицата, където се продава литература, пее се и се разпространява познанието за Кришна.

По този начин богопосветеният човек непрекъснато се занимава с духовни активности и пречиства своето съществуване, като постепенно развива чиста любов към Бога. Това води до състоянието на “трансцедентално щастие“, което се проявява в осем признака:

1) безмълвно оставане на място,
2) внезапно изпотяване,
3) настръхване на космите на тялото,
4) пресекване на гласа,
5) треперене,
6) изпадане в безсъзнание,
7) екстазен плач и
8) транс.

Всеки последовател на Кришна попада под пълното подчинение на ръководителите на движението. Той прекъсва всякакво образование, отрича се напълно от предишния си живот и настройва цялото си съществуване според доктрините и правилата на Обществото за Кришна съзнание. Голяма част от членовете на обществото вече не могат да съществуват извън него. По отношение на психическите увреждания, които нанася, това движение е сравнимо със сектата на Муун. Методите за печелене на пари също така са в голямата си част съмнителни. Обществото за Кришна съзнание е било разследвано и съдено за незаконно притежаване на оръжие, измама и други криминални действия. То реагира остро на всякакви опити за критика, като нарича тези, които не са съгласни с него, “абсолютни луди и ръководени от демони, дори същински демони“. Докато Обществото за Кришна съзнание не търпи критика спрямо себе си или практиките си, то от своя страна не е пестеливо на критика спрямо опонентите си. Тази критика не се спира и пред науката. Кацането на Луната от американски астронавти се определя като случай на “масово промиване на мозъци“. Според движението Луната изобщо не би могла да бъде достигната, тъй като Ведите твърдели, че тя се намира на 800 000 мили по-далече от Слънцето.

Свидетелите на Йехова

България е един пример в Европа за принципно и ефективно решаване на етническия проблем. От етнически междуособици ни е страх и сме се научили да гледаме на тях като на опасна игра. Цветът на кожата и езикът не могат и не трябва да бъдат причина за омраза. В областта на религиите етниката (или така да се каже - цветът) се определя от идеите. Никой не може и не бива да бъде мразен, а още по малко преследван, защото в главата си няма твоите идеи. Само слабите идеи се защитават с насилие. Такъв пример имахме през изминалите десетилетия. Сравняването на идеи и тяхното свободно споделяне е съкровена мечта на човечеството. Демокрацията е една форма, доказала своята способност в общи линии да осъществи това на практика. Пропагандата на идеи и критиката на идеи е практиката на демо