Да уточня първо, че тук и навсякъде говоря от мое име, а не от това на Ошо. Също, нито съм негов адвокат, нито негов тълкувател.

Прав си, че Ошо е разрушител (и то многомерен) и това, което разрушава са най-различни фиксирани стереотипи и закостеняло мислене. И съм съгласен с теб, че това е опасно, защото е реално и води до съвсем реални последици. Ако човек не е готов, по-добре да си държи "тояжката на слепия", отколкото да я изхвърля преди още поне малко да е прогледнал и да може да носи отговорността за собствените си действия.

За какво осъзнаване изобщо говорите? Вие знаете ли, че ако тръгнете да мислите(осъзнавате) всяко дребно нещо, което правите, няма да ви остане ресурс за почти нищо друго.
Там е работата, че мисленето и будността (и последващото осъзнаване) са две коренно различни неща! И от тук ти идва цялото объркване. Будността е способността на съществото ти да възприема/усеща заобикалящото го директно без ума. Умът може да бъде използван по-късно за осмисляне. Осмислянето пък може да е просто (малка) част от осъзнаването, но НЕ е негов еквивалент.

Само исках да кажа, че според мен да бъдеш буден е съвсем друго нещо. То е от типа да знаеш накъде вървиш или защо правиш това, което правиш.
За да знаеш ТОЧНО накъде вършиш и какво правиш ти е нужно да си буден за да усещаш всеки нов миг, защото животът се променя непрекъснато. Не става да го решиш веднъж и после само да изпълняваш петлитения план. Просто, колкото си по-буден и по-добре усещаш миговете, толкова повече си в хармония с нещата в теб и около теб. Не е съдбоносно, ако не усетиш някой миг, просто хармонията ти съвсем обяснимо намалява, защото си бил "откъснат" и имаш по-малко "входни данни".

Не разбирай обаче будността като волеви процес. Има разни практики методи за нейното волево развиване, но тя е по-същество естествена точно както виждането с очите (не случайно се говори и за будността като за Третото око). Когато виждаш, то е без усилие и от самосебе си.

Или кое за теб е най-важното нещо.
Кое е най-важното нещо за теб?