Аз мисля, че всеки човек сам трябва да изгради свои собствени правила, които да следва. Бих ги нарекъл принципи. Така щото ако правиш постоянно това което ти се прииска , без да налагаш самоконтрол над себе си, ... ще отидеш твърде далеко от духовното си развитие. Ще се слееш в безбройни реинкарнации, без да еволюираш и използваш времето си на Земята пълноценно. Ще поясня защо мисля така: Докато сме на Земята, "облечени" в плът, ние се подаваме на недостатъците на тази плът, която разбирай като противоположно начало на твоята духовна същност. Ако се отдаваш постоянно на прищевките на плътските си желания (тук грешно се разбира само сексът, имам пред вид широкообхващащо понятие за всакакви материлани угоди...), то дори и да медитираш успоредно, едва ли ще мръднеш напред в духовното си развитие, докато не достигнеш онази фаза на отговорност, която именно се изразява чрез себепоставените принципи, тоест правила. Тук искам да разгранича общите правила, които действително са повече вредни, отколкото полезни или ценни. Говоря за наложени правила на чисто личностно равнище, където АЗ-овата угода е тотално изключена и следваш гласа на духа си. Но за да се стигне до там, необходимо е себеосъзнаване и будност, а това в повечето случай ти се дава свише, веднъж щом като се насочиш към духовно усъвършенстване. И все пак не ме разбирай погрешно. Хубаво е човек да има свобода и да прави каквото си иска, стига да е в унисон с възгледите си, личните си правила. И разбира се да не причинява вреда или страдание наоколо. И отново, с отговорност! Освен това, припомням, всичко се записва и вижда, до най-малки подробности.