хмм, подобна "случка" имах и аз...грешката ми може би беше, точно че се опитвах да променя човека до себе си... По-късно си мислех - и с какво право се опитвах да го променя?? Нима моето е по-добро от неговото?? И само това, че за мен изглежда по-правилния път, значи ли, че и за него е?
Как ще поемеш отговорността, ако някой ти повярва и се промени, а после не може да се справи с новото положение?? Мисля, че всеки сам си избира пътя, в зависимост от развитието на съзнатието си...
На мен ми беше много трудно да избера дали да се разделя с човека до мен, защото го обичах. Въпреки че преди да го направя, мина наистина много време, в което си живеехме пак прекрасно и ужасно, както винаги. От сегашна гледна точка бих казала, че тогава е било бягство, точно защото не съм разбирала нещата...но за да стигна до там, трябваше да го направя. А сега вече връщане на зад няма, а и не искам.
Същата ситуация напоследък наблюдавам при моите родители. Е, те след толкова години съвместен живот не биха се разделили, въпреки че им минава през главите. И двата пътя могат да се използват за израстване, само да имаш силата да не променяш и да не обвиняваш другия за твоите сполуки или несполуки...определено е много трудно, когато копнееш за нещо повече...А дали този копнеж не е само илюзия...или примесен с много илюзии...
По който път и да хванеш, ти желая всичко най-хубаво!
|