Приложението на всичко, в което има Сила е "тънък" въпрос
Обикновеното интелектуалното съмнение (или пък интелектуална вяра) ВИНАГИ ще бъде пречка по духовния път и не поради някаква друга причина, а именно поради факта, че то е ФРАГМЕНТАРНО и НЕЦЯЛОСТНО. Ти си много повече от ума си и ако не се вслушваш и в гласа на физическото си тяло, на емоциите, на енергията в теб и най-вече на твоя Дух, слушането на ума само ще е празна и импотентна работа.
И за това аз поне не наблягам на решимостта, защото КАК ще предприемеш някакво решително действие само с ума си?? Това по дефиниция е невъзможно! И за това не би могъл да приемеш или отхвърлиш решително Съществуването.
Аз наблягам на ЦЯЛОСТНОСТТА – т.е. да чуеш и усетиш всичките гласове в теб и най-вече този на Духа (без разбира се да забравяш и останалите, вкл. интелекта). И след това приемането или отхвърлянето става ОТ САМОСЕБЕ СИ! Просто цялото ми същество потича като река в дадена посока... Ако стигна до някъде, където не знам посоката т.е. до някоя долчинка, просто започвам да я пълня с будност и когато язовирът е достатъчно пълен, реката пак потича към морето.
И в този контекст, съмнението, за което говори Ошо не е нещо разрушително, а е просто ПОЗНАВАТЕЛНО. Съмнението значи ТЪРСЕНЕ ... Примерно не знам какво е това Просветление (разбираш, че не говоря само за интелектуално знание). Няма смисъл нито да го приемам, нито да го отхвърлям. Съмнението значи, че това е просто една хипотеза. И забележи, че ако човек залага на хипотези, винаги ще загуби, защото в тях не може да бъдеш цялостен. За това вместо да влагаш енергия в тях, вложи я в други далеч по-практични неща, като себепозанието, а за така нареченото "просветление" просто имай "едно на ум". То трябва да се получи като следствие, а не да бъде цел.
![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
|