1. Ошо казва, че когато усещаш себе си божествен за разлика от другите, това е от егото, а когато усещаш самото Съществувание като божествено, това е вече автентично. Защо в този форум не се поставя ударение върху този критерий, още повече ако има хора с такива преживявания?
2. Ошо със странностите си е предизвиквал западния ум, но нашия не е точно такъв, ние сме някаква каша между изтока и запада. А по отношение на парите определено сме в друга категория. Не би следвало механически да се пренасят изпълненията му в ашрама в Пуна (заобиколен не от индийци, а от западни последователи) и още по-малко представленията му в Щатите като валидни при нашите условия. Та нали и той е казал, че автентичността е над всичко - но на ниво ли е тя у нашите и чужди преподаватели и организатори?
3. Ошо е оценявал вече споменатия във форума факт, че сме и тяло - поне дотолкова, че не е допускал месна храна в ашрама си. А тук повечето му последователи считат, че са надраснали тази формалност.
4. Ошо, ако се съди по книгите му, никога не е считал, че катарзисът е крайна цел, а го е възприемал като начален деблокиращ механизъм. След това от него повече няма нужда, защото ще представлява вече само преструвка - а и ненужна загуба на енергия. Тук катарзисът се възприема едва ли не като доживотна практика и няма усет, нито външни спомагателни критерии за кого е повече и за кого - по-малко необходим!
5. Ошо разглежда секса като най-първична проява на космичната енергия, която следва да се трансформира в по-висши форми чрез правилно отношение и духовни практики. А тук работата я карат да изглежда, че стига само подтиснатият секс да бъде освободен - това от само себе си ще осигури и духовната му трансформация!
6. Ошо и парите. Въпросът не е толкова в това, че някой може да забогатее от това - все пак каузата като цяло е приемлива (ако не духовност, поне психоразтоварване се постига на тези семинари). По-добре ли е да се печелят пари от оръжия? От друга страна обаче, ако основният мотив на организаторите и преподавателите не е във вътрешния импулс (истинското призвание), а в парите и/или в нагона към преподаване и приятна, "гушкаща" социална среда, едва ли те ще проявят съответното духовно излъчване. И тогава за последователите им семинарите в най-добрия случай ще се превърнат в по-безвредна емоционална дрога, без възприет пример за всекидневна трансформация.
7. Ошо и предаността. Той учи на преданост най-вече към безличното и неизвестно за нас Съществувание. Това означава, че приемаме каквото дойде, без да се вкопчваме в него като удавник за сламка. Истината може да е нещо съвсем различно от това, което си го мислим и даже от това, което сме разбрали или си мислим, че сме разбрали от Ошо. И въпреки че в този форум има хора, значително по-разкрепостени и нефанатични, отколкото в други (псевдо)духовни форуми, с какво Ошо-фанатизмът е по-добър от другите "-изми"? Не е достатъчно да се признават на думи всички пътеки, но и да няма надменност на този, който смята, че е осъзнал това спрямо онзи, който се предполага, че не го е осъзнал. Защото... кой знае, може би само Цялото знае какво в действителност представлява и частта от Цялото?
|