Моето мнение е фиксирано, бързо се нервирам и имам трудности при четенето на една страница манипулативен текст (уморявам се да изваждам съдържанието от техниката, както и обратното), най накрая едва ли мога да се аргументирам. Защо това е така? Биолозите биха казали, че са генетични заложби, социолозите, че така съм бил формиран в средата си, а други просто биха ме нарекли тъп гъз и всички те ще са прави.
Казвам, бях предупреден и какво от това?
А сега, наздраве.
Не познавам нищо на Ошо, освен това което е направил с част от участниците в този клуб, което от своя страна ми дава достатъчно основание да имам мнение.
Не сматам(и не само за Ошо), че си заслужава да развивам нещо което може би нямам (за себе си със сигурност знам, че нямам неща подобни на дух и душа). Т.е. за мен развиването на духовноста на хората е нещо толкова неохдимо за тях колкото и развиването на интензитета на светимостта им, но да оставим това, в повечето от подобни учения или практики се предпоставя относителността на критериите добро-лошо, правилно-неправилно, като след това се по един или друг начин следовниците им биват убеждавани, че има правилен начин, който би довел до верния път в развитието им (!?), чудел съм се как става така, хем относитено, а от друга страна и някак си детерминирано. По късно си отговорих, но отговора ще запазя за себе си защото съм абсолютен егоист и не виждам защо да ти го давам.
Има и още един проблем, след като някой ми пробутва някакви идеи винаги си задавам въпроса "Кому е изгодно?", допускам две положения този който ми пробутва съответните идеи искренно вярва в тях (значи се е заблудил и може да му се покаже къде бърка, а ако не ще да се поправи да се остави) или не вярва в тях, но поради някаква причина се е заел да ме убеждава. В последния сучай са възможни няколко варианта, който дихонотомично можем да разделим в две групи: рационални подбуди (пари, т.е. някой създава потребност в дадена група хора от нещо което не им трябва, и/или дори не съществува, после им го продава в една или друга форма, власт кара съответните хора да вършат неща които биха удовлетворявали някакви негови потребности, да кажем кара ги да мъкнат камъни за настилката в двора му, с претекст каляване на волята, да кажем), ирационални подбуди, бидейки такива не бих могъл да дам примери или да ги опиша, многобройни са и са лично индивидуални подбуди.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|