Здравей Миро,
Мисля че няма нужда да търсим причината за хомосексуалността. Това е все едно да търсиш причината на живота и причината защо сме хора, а не коне например. Това, че съществуват е факт и единственото, което ми се струва най-разумно е да ги приемаме – така както всички останали форми в природата. Всъщност ти си на същото мнение мисля .
Написах доста дълги неща разсъждавайки по въпроса, както и за влиянието на медиите върху избора на партньор, което ми се оказа, че е много силно. Не говоря за хората, които съвсем ясно осъзнават сексуалната си ориентация, а за тези – чувствителни млади хора, които не са наясно още кое ги привлича повече. Стигнах и до извода, че това е отново свързано с илюзията за стабилност и сигурност и някаква романтичност, която ни е втълпена по един или друг начин от филми и книги. А това пък на свой ред е свързано с неумението ни да си седим здраво на краката и да си бъдем самодостатъчни или самозадоволени. Хаха...то май това последното е причината за всичките ни неволи и ако го можехме, щяхме да сме просветлени
Всъщност може би най-необходимият ни отговор е на въпроса, как да постигнем това постоянно щастие, което май на малко хора се отдава. Лошото е, че всичко е навързано и ако не те спрат първите две неща, винаги ще се намери трето.
Та до какъв извод стигнах:
1) поставяне под въпрос на цялата ни ценноста система и осъзнаване на автоматизмите ни
2) премахване на всякакви принципи и реагиране в реално време, без никакви оценки
3) и други, но горните като основни – не ми се задълбочава.
И след това дойде конкретния въпрос – как ?
Да, наблюдаването помага, но поне аз стигам до ситуации, когато в един момент спирам да си вярвам...а това пък води след себе си лавинообразно цял куп други проблеми. А спирам да си вярвам, защото виждам, колко много глупости има насложени в главата ми. И така, аз се парализирам и не мога да действам, спирам и не зная какво да направя, страх ме е, че нещо мога да объркам – начина по който нормално бих реагирала вече съм видяла като безсмислен, а тук се връща моята така “обичана” система от оценяване и разделяне на добро и зло. Глупаво е наистина. Много добре го разбирам. А на всичкото отгоре, като не зная какво да направя и от едната крайност отивам в другата, която в последствие се оказва също толкова глупава, както и предната. В крайна сметка си затварям очите и правя това, което ми се стори най-добро за момента. Излиза не лошо...но пък от тук излиза, че колкото и да ти се променя гледната точка за света, ти не трябва да спираш да вярваш в себе си и ако не можеш – то поне да вярваш в нещо или някой, който ти помага да вървиш напред.Хмм...не знам..
Та исках да те питам, можеш ли да дадеш малко светлина по въпроса т.е. как бих могла да избегна тези ситуации или ако знаеш нещо като техники...разбирай какво би могло да се направи, за да преминат по-лесно горните две точки, дето изброих - та да имам да си човъркам главата с него...та току виж ми се изяснило какво да правя
Хаха...ама понякога се чудя, от толкова различните неща дето ти пращат хората, как успяваш да разбереш, какъв им е аджеба проблема, като те самите на са наясно...хех...
Както и да е....
Много поздрави и чао!
П.С. Хехе...ама как го улучих точно на една страница ;)...Само че се сетих, че това всъщност не го пиша за клуба....т.е. не зная къде бих могла да го вмъкна и дали го интересува някого. А мен ме интересува, та в крайна сметка ми е все едно къде ще ми отговориш – по мейл или в клуба. Досега можех да влизам регистрирана да чета поне, след като не мога да пиша, но тук в мрежата отново са направили промени и вече мога да чета само като анонимен ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/frown.gif)
|