разсъждението за това, че говоря много за парите изглежда на пръв поглед доказва, че именно аз съм фиксиран върху този проблем, но не е така и ще ти кажа защо - когато е ставало дума за някой семинар, сбирка, среща и т.н. аз изобщо не съм мислил за подобни неща като заплащане. мислил съм - "леле колко готино, че ще се срещна с тези хора, може би това са хора като мен" и когато някой ми каже ни в клин ни в ръкав, че трябва да платя примерно 30 $ вход, това определено изнася на преден план този въпрос по най дразнещия начин.

хубаво е това, което пишеш за колата. нямам нищо против хората, които карат и желаят скъпи коли. само че аз тези 30$ ги давам на някой, уж за да ме научи нещо. Ако този пич все още вярва, че скъпата кола е някаква ценност за него, то мисля че едва ли ще имаме с теб спор относно това до колко е наясно с толкова базов въпрос, какъвто е преходността на материалното.

иначе и за мен въпросът е най вече какво може да ми даде един подобен семинар - отговорът е в 99% от случаите нищо. парите са просто вторичен белег, по който разбирам че няма смисъл да си губя времето, затова ги споменавам. има и други вторични белези. човекът (както и аз в момента) е мислещо същество точно, защото се учи от грешките си и не ги повтаря отново и отново.

да ги оставим засега парите.

в разговора ви с авентура ми стана отчасти ясно, че явно вие имате някакви преживявания, които аз никога не съм имал и може би няма да имам, защото не виждам как изобщо бих могъл да имам такива преживявания.

като светоглед умът ми е на принципа "мисля следователно съществувам". така че не виждам как е възможно да не съм его, т.е. умът ми да е изключен и въпреки всичко да имам мисловни процеси каквито са памет, възприятие и др.

за мен единственият съзнателен контакт с духа е чрез егото. другото просто не е съзнателен контакт, не знам какво е, думите също са част от света на егото, на аза, на ума. имал съм някакви преживявания, но не мисля че бих могъл да ги опиша с думи и на практика смятам, че изобщо си ги спомням точно защото егото/ум се е докоснало до тях по някакъв начин.

ще поясня - не виждам как може умът да е изключен и все пак да си върши функциите. примерно по време на дълбокия сън (не знам дали ти е познат като феномен) съм Дух. но определено нищо не си спомням от това и не бих могъл да говоря :)) ако ти си спомняш нещо от дълбокия сън наистина ще ми бъде интересно да разкажеш...

духовна революция - наистина това е нужно :)) и аз към това гледам, не можеш да нахраниш всички гладни, а да нахраниш двама трима е лекарство за гузна съвест. но как мислиш да я предизвикаш тази духовна революция?


за паневритмията не съм достатъчно навътре, че да разказвам. споделих просто, че наблюденията ми не съответстват на твоите