Духовност за мен не е хармонията между дух и тяло, а хармонията на духа в материалната действителност, в която е сега. Щом е слязъл на материално ниво и е заобиколен и от други субстанции (енергийни, емоционални и метални) значи все пак някакъв смисъл те трябва да имат за него. Приятели, които имат спомен от моментите между смъртта и следващото раждане са ми споделяли, че когато духът е без физическото тяло се чувства естествено много по-"лек" и свободен, но пък му е много по-трудно да се развива. И както те се изразяват, развиването му там е точно както един човек би развивал мускулите си с дунапренени гирички. Моите косвени наблюдения от взаимодействието на духа ми със заобикалящото потвърждават до голяма степен тези наблюдения.

Забележи как в дискусията ни, твоето внимание е непрекъснато около парите, цената на еди какво си и т.н. Ако луксозният ресторант и джакузито бяха евтини, може би щеше да ги приемеш. Докато за мен просто тези неща са ВТОРОСТЕПЕННИ. Кой където иска, там да вечеря и каквото кола иска да кара. За мен е важно дали посредством него Цялото ще ми каже нещо за развиване на моя дух.

Ето ти казваш, че една купичка ориз е достатъчна на тялото и че може да се къпеш в реката. Животът и човешката същност са обаче много по-комплексни от въпросното разсъждение и както си забелязал сигурно, ТИ самият не ядеш само ориз и не ходиш да се къпеш в Перловската или други рекички. И ако умът на някого иска примерно скъпа кола и въпреки медитации и осъзнавания продължава да го иска, нека този човек да ВИДИ какво е това скъпа кола и да се убеди дали наистина му е нужна. Но не съм аз този, който ще го съди. Аз отговарям за себе си.

Моята гледа точка за духа (и развиването му), ума и тялото я описах в предния си постинг към Avantura. Умът не е нещо което балансира духа и тялото, а тялото и умът са СЛУГИ на духа. Добрият господар обаче се грижи за слугите си, както и ги държи изкъсо, разбира се. Защото слугите имат своя функция!

За мен приятел ми е Цялото. И когато казвам "партньори", нямам предвид бизнес партньори, а има предвид хора, които ми ПОМАГАТ пряко или косвено. Ако искаш ги наречи и приятели.

Ами ако не искаш да му даваш пари на съученика си Иван, не му ги давай. Ти си преценяваш. Но ти самият каза, че парите са едни хартийки. И кой знае, може Цялото да ми го е изпратило този Иван за да ми покаже колко съм привързан към парите и как за да се срещна с приятелите си не съм готов да дам някакви си 10 лева (а приателите ми може да са ме търсили, но да не са ме намерили в твоята хипотетична история). Пак ти казвам, акцентът ми въобще не е върху парите, а върху евентуалната среща с приятелите и нейния смисъл. Понякога може да научиш неимоверно много от хора, които далеч не са ти приятели (не знам ходил ли си в казармата?).

Но като казвам, че акцентът ми не е върху парите, това не значи, че се правя на сляп за тях и не им обръщам внимание. Напротив, смятам ги за много полезно и даже ДУХОВНО изобретение. Първо, защото са способствали за материално-техническия прогрес, който косвено може да способства за духовния. И второ, на психологическо ниво са идеален тест за всякакви "духовни" хора. Ако един ден имам повече пари, сигурно ще давам големи суми на разни "духовни" хора и ще ги гледам реагират.

Казваш ми "ти плащаш на партньори за да се развиваш". Не, аз плащам на тези хора, защото те са ми искали пари. Иначе съм се учил и от много хора, които не са ми искали пари. Акцентът ми е върху УЧЕНЕТО, парите са дреболия! Забележи, че аз никога не съм искал пари от някого за да му покажа нещо. Просто, аз го намирам за безсмислено. Но не съдя другите, които искат пари, това си е техен проблем.

Не знам как направи заключението, че понеже съм давал на някого (който ми е искал) пари, ще съм самотен и разделен от другите? Самотен е този, който няма контакт с Цялото. Дали има пари или не, дали има приятели или не е без значение.

Казваш, че е егоистично да се грижа за себе си. Ако човек не може да се грижи и обича себе си, не би могъл да се грижи и обича никого друг. Въпросът е че е нужно БУДНОСТ и ОСЪЗНВАНЕ за да видиш как си СВЪРЗАН с останалите и че на практика грижейки се за тях се грижиш и за себе си, и грижейки се за себе си се грижиш и за тях. Чудесно е да дадеш хляб на гладен човек, но по-важното, ако го обичаш, е да видиш ПРИЧИНИТЕ защо този човек е гладен. Да видиш корените на целия процес ... Ленин се опита да преразпределя богатството в името на равенството и виждам как то от ръцете на едни просто се преля в джобовете на други (партийни функционери). И ако човек се опитва да прави само механични разпределения все така ще свърша. Това, което Ленин и компания не са разбрали, е че СЪЗНАНИЕТО трябва да бъде променяно! Т.е. да бъде развиван духа във всеки един човек. Не социална революция, а духовна еволюция. След това всичко става от самосебе си... И за това нека Майките Терези се грижи за бедните (в което няма нищо лошо), щом не могат да се грижат за най-важното. Аз бих се опитът да се грижа за духа доколкото мога. И преди да се грижа за духа на някого друг трябва първо да се погрижа за моя дух. Как бих могъл, ако аз съм сляп да казвам нещо на останалите. Та, ако искаш го наричай егоизъм, но на мен ми харесва и опитът ми досега потвърждава това мое усещане, включително и за хората около мен.

За Паневритмията: Разкажи ми как е сега. Готов съм да те чуя, както и да отида на дъновистката поляна и да ми покажеш.