Харесва ми, че се изразяваш конкретно, подробно и спокойно . В този контекст, дали сме на едно и също мнение или на различно е вече второстепенно. Важното е че общуваме приятелски. Накрая всеки сам си преценява какво би му свършило работа от гледната точка на другия.

Напълно съм съгласен, че духовният напредък не може да бъде измерен във финикийски знаци. Обаче, човек не е само дух, а е съвкупност от различни съставки и паричното заплащане засяга МАТЕРИАЛНАТА компонента на вложеното усилие, т.е. най-общо казано вложеното време/енергия. Ако човек беше само дух или само физическо тяло всичко щеше да е много просто. Но цялото предизвикателство е, че духът е слязъл НЕСЛУЧАЙНО във физическо материално тяло. И за мен ДУХОВНОСТ е именно балансирането и хармонията между духовно и физическо, защото точно това извисява духа и в крайна сметка осмисля престоя му в едно физическо тяло. И понеже имаме физическо тяло сме задължение да се грижим за него и да отделяме част от енергията си, включително и на духа, за това.

Сега конкретно. Съгласен съм, че по принцип няма нищо духовно в това да караш бърза колко или да имаш джакузи. Но няма и нищо духовно в това да не караш бърза кола (или да караш бавна) и да нямаш джакузи. Няма нищо духовно в това да притежаваш и използваш компютър, но, и ти, и аз използваме. И може да се окаже косвено, че използването на компютър би ни било полезно духовно. Всеки сам определя баланса си! И ако имам възможност за избор, бих избрал бърз компютър пред един на 100 MHz, както и едно BMW пред една Лада. Важното е дали мога да си го позволя и какво трябва да вложа за това. И в крайна сметка да балансирам различните съставки в мен (не забравяй, че освен физическа и духовна, има и емоционална и ментална). А понятието лукс е относително. За баба ти сигурно е било лукс много от нещата, които ти използваш сега, но ти си служил с тях или ги притежаваш съвсем спокойно и никой не казва, че заради това не си духовен.

За мен различните хора, които идват в София от Пуна, разните тай-чи учители и прочие хората, които водят какви ли не медитации не са по същността си духовни водачи. Даже, забележи, че и Ошо, и останалите Учители не са за мен духовни водачи. Духовен водач съм си аз! Не мога да оставя тази толкова отговорна работа на някой друг. За мен духовността е именно АЗ да събудя духа си и да го развия. Ако някой друг ме заведе даже и в Рая, но без мое участие и усилия, цялото нещо се обезсмисля. Всичките обаче по-горе споменати хора са ми ПАРТНЬОРИ по този път. Знам, че без тях би ми било доста трудно и тяхната помощ ми е много ценна. И гледайки практично на нещата, ако някой иска някаква материална цена за нещо, което косвено би ми свършило работа, ако преценя, че си заслужава, ще му я дам.

Апропо, ако някой ми каже, че бившият ми клас има среща някъде си и за да ми каже къде и кога точно ми поиска 10 лева, и аз няма откъде другаде да разбера и държа на тази среща, ще му ги дам. Ти поставяш акцента върху това дали неговото действие е "правилно", а аз поставям акцентът съвсем другаде – дали то ще ми свърши работа. Мен не ме интересува да го съдя дали е добър или лош, това си е негова работа. Друго, аз не отивам на някакъв медитационен курс само на "приятелска среща" или гугукане там, а защото предполагам, че някой там има повече опит в дадено направление и може да ме научи на нещо. Нямам предвид този човек да ме учи на духовност, а на нещо КОНКРЕТНО! Точно както отивам на курс за чужд езика или на някакъв специализиран софтуер.

Това е и разликата между пеневритмията и тай-чито. На паневритмията на някого му показват движенията набързо и след това през цялото време той си прави както знае за добре. И естествено без да обръща внимание на безбройните физически, енергийни и прочие детайли. Докато при тай-чито, въпросният инструктор ще ти ПОКАЖЕ ХИЛЯДИ ТВОИ ФИКСИРАНОСТИ. Които, ако правиш движенията сам, никога няма да забележиш. Някой с опит ще ти ОБЪРНЕ внимание на теб и ще инвестира от своята енергия в теб. И понеже вместо да е работи някъде този човек за да изкара заплата си, е показвал на теб и на други хора разни важни за вас неща в продължение на много часове, не виждам нищо лошо да му платиш. Смисълът напарите са точно това. Едно време, някой е давал по 4 яйца или една кокошка като някой друг му е свършил работа, а сега с парите е много по-практично.

Та, критерият ми, пак ти казвам, е не дали нещо е платено или не, а дали ми върши работа и дали усещам, че макар и косвено духа ми се чувства по-добре благодарение на него. Точно, както и хлябът е платен и не е духовен по същността си, но когато си сит може по съвсем друг начин гледаш на духа си в сравнение, когато си гладен дълго време и нямаш сили. И мога да ти кажа съвсем практично, че многото медитационни курсове, на които съм бил и са били платени, са ми свършили работа научавайки важни неща за мен и не съжалявам, че съм дал там някакви си пари, на които така или иначе смисълът им е да са похарчени. С тези пари от разните курсове сигурно бих могъл да си купя една хубава кола, но както ти самия казваш как мога да сравнявам това да се чувствам повече в хармония с мен и света наоколо с това да имам някаква си кола.

И аз ти споделих моето мнение без да искам да те убеждавам в противното и приемайки, че на теб може да ти харесва повече по друг начин.