Не ми стана много ясно.Аz май питам не6то по раzли4но,дали ако дадена поступка довежда 4овек до по голяма хармония,това е достату4но zа да се наре4е това хармони4на поступка. Аz говоря от гледна то4ка на индивида,zа6тото не него може да не му пука дали таzи поступка е несправедлива например. Но ако раzглеждаме таzи поступка в по 6ирок смисул,например от гледна то4ка на вzаимодействие с цялото,тогава какво?
В много религии някои поступки се обоzна4ават като грях.Ако такива поступки не предиzвикват вутре6ен дисбаланс,ако на индивида вуоб6те не му пука zа теzи поступки,zа6то пак му се повтаря, не прави това ,не прави онова,zа6тото е грях?