Според мен има връзка с това, кое е водещото.

При мен, нещата ги чувствам, задържам възникнало чувство и се опитвам да го предам. Това май е най- трудното, защото ако съответното чувство не възникне в четящият, писаното е едно нищо.
Другото писане е чрез образи, някой е визуален тип и предава образи, тогава съответно трябва да имаш способността да визуализираш като четеш.
Трети начин е, чрез интелектуално разсъждение, той е най- подреденият и е най- логически обоснован.

Може би има още много видове, но тези се сетих сега. Проблема е, че когато човек чете някой, трябва много бързо да улови какъв тип е и да възприема по начина на съответният човек. Този превод не е невъзможен, но трудността идва от това, че малко хора се замисят за тези неща. Всеки си чете според типа, който е и държи да му пишат в съответствие с него.

Не знам как всичко това се отразява на подредбата на текста, но тук се опитах да подредя нещата по метода - Миро.