Знаеш ли, едно време мислих да си създам един друг ник и да се "критикувам" сам себе си – просто имаше толкова въпроси, които бих си задал по всичките теми, които съм изписал и които много рядко някои ми задаваше. А аз бях изписал всичките тези неща и с надеждата някои да ми ги зададе тези въпроси за да ги осветлим. А по всичките теми дискусиите стигаха "до под крушата"... Така или иначе разбираш, че би било шизофренично аз да си задавам въпроси . Пък няма и няма смисъл .

На никого не размахвам пръст - просто партнирам на хората, както би ми харесало да ми бъде партнирано на мен. Настъпвам де що видя опашки да се мотаят тъдява, но го правя съзнателно, премерено и без излишни чувства. Това е най-добрият начин човек да се освободи от тях. Казвам ти го от опит. И естествено, ако някои хване някоя моя опашка – кеф ми е. Но разбери, че това не е състезание или съревнование, а ПАРТНИРАНЕ. Ако беше тренирала тай-чи бутащи ръце или което и да е друго бойно изкуство, щеше да разбереш колко е важно да имаш партньор. И то такъв, който си разбира от "работата". На времето като тренирах с моите приятели в София, тялото ми се радваше при всяка среща с тях, въпреки, че биваше солидно бутано. Трябваше да ставам в 5 часа сутрин за да отида на другия край на града и след това целия да съм в синини ... Но бях изключително доволен, защото тялото ми се огъвкавяваше и събуждаше. Не ми е и хрумвало да наричам, хората които са ми партнирали "твърде ЯН", "агресивни" и прочие. Критерият беше ясен "Избутват ли те – нещо не е наред в ТЕБ и трябва да бъдеш по буден и гъвкав". Едно от момчетата беше 135 килограмово и малко невнимание и ме разнасяше като пръскачка из лозе... И няма по-ценно от това да се буташ с човек, които може да ти усети центъра и да ти покаже къде ТОЧНО си твърд! А мога да ти кажа че такива хора са толкова рядко ... Аз знам десетки хора, които са оплаквали или пък философствали, когато някой такъв човек ги е бутал и тези хора така си останаха ненаучени въпреки, че ще ти кажат че тренират тай чи от 15 години и им трябва още малко.

Така че гледай същността и ефекта, които се получава от това, което е правим. Ако някъде съм твърде ЯН или твърде ИН, няма по-лесно от това да ме поставиш на място с нужното действие, стига естествено да ме усетиш. А пак за моите действия, аз си нося отговорност и не мисли, че ми се иска да залитам в едната или другата посока.