Белажки върху Втора история:

Характерът на втората история е неясен, както ще се убедите сами. Дали е част от политически трактат, притча или “библейски” текст не е ясно, всъщност възможно е представената история да е и запис или преразказ на действителни събития преживени и прерзказани от автора. За особеностите на изкуството на жителите на замръзналия свят не знаем нищо и поради това не можем да определим дали въпросния текст представлява някаква форма на художествено творчество или просто бюлетин на събития. Все пак, съдейки по текста можем да заключим, че жителите на този отдавна мъртъв свят са се вълнували от същото от което се вълнуваме и ние и са търсили същите отговори които търси и е търсило човечеството.

Грум влязъл в града без да бъде забелязан, въпреки дългото очакване и приготовленията, които гражданите подготвяли дълго за негото пристигане. Грум бил исприч и като такъв не можел да лъже. Всички очаквали да е красив или поне достолепен но видът му бил противоположен на очакваното, Грум бил грозен и с нелеп вид, каквато е и истината, която звучала от устата му.
Когато пристъпил по стълбите на Управлението и тихо се представил на обитаващите го настъпила суматоха. Церемонията по посрещането на Грум не предвиждала встъпването му в Управлението и затова настъпило объркване, но суматохата бързо утихнала, когато се появили Управляващите. Наобиколили Грум, гледали го и го преценявали по себе си, после го попитали:
- Грум, ти казваш само и единствено истината, кажи ни, кажи ни Истината.
- Истината – казал Грум, подсмихвайки се под мустак – е, че нито аз нито вие се намираме на мястото си.
Някой се изкикотил нервно от задните редици, но повечето погледи станали свъсени.
- Грум, ти казваш, че мястото ни не е тук, а къде е, след като сме най достойни за местата си? – попитали отново.
- Ако вие сте най достойни от градът, който представлявате, то срутете стените на Управлението, превърнете го в поляна и насядайте на нея.
- А какво да правин с недоволните. Ще ни разкъсат, ще ни обиждат и оплюват? - Попитали отново.
- Достойния човек не се бои от нищо, най малкото от хули и обиди. Но вие се страхувате от законите и не ги спазвате, затова ви хулят и обиждат.
- Ние правим законите и ги спазваме, защото закните са според нас. Не ги спазват тези които ни хулят и обиждат.– засмял се най възрастния между Управниците.
- За природните закони говорех, когато законите на хората, които вие правите, действат в една посока ще се проияви противоположно действие, като хули и обиди и неспазване. Всяко действие поражда противодействие, а това е природен закон.
- Но какво да правим?
- Направете закони за хората, които се уравновесяват, за да не ги уравновесява природата.
- Но как щом хората са тъй несъвършенни и не могат да ни разберат, за да има идеални закони трябва да има и идеални хора, които да живеят според тях? - Заоправдавали се Управниците.
- Законите са за това да уравновесяват несъвършенносто, ако всички бяха съвършенни нямаше да има нужда от закони, а щом вашите закони не могат да уравновесяват значи не са закони, а пътища за някой от Вас и бариери за друг.
- Но как тогава ще накараме хората да се стремят към съвършенство, ако създадем съвършенните закони? - упорствали.
Грум отново се засмял.
- Всяко съвършенство носи е белегът на близък край, дори може да се каже, че са две имена на едно и също нещо. Няма съвършенно състояние, освен покоя, а животът е непрестанно движение. Спре ли движението изчезва и живота...

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена