За човека постигнал Пълното равновесие

Някога един човек, след дълъг и упорит труд по себе си, търпение, жертви и практикуването на всевъзможни практики за постигане на духовно извисяване (не че бил низък духом, напротив, ама знае ли човек…), достигнал Пълното, Абсолютно и Окончателно равновесие със заобикалящото го. Температурата на тялото му се изравнила с тази на заобикалящата го среда, самият човек спрял да се терзае за всевъзможни важни и маловажни неща, които го терзаели до този момент (например сърбежа на онова място, което не мога да достигна със собствена ръка или крак), спрял да се интересува от всичко извън него, както и от това вътре в него. Престанал да иска, да мечтае, да желае, да чувства и копнее. Изчистил главата си от всичко, което досега му пречело да достигне до състоянието на Пълно, Окончателно и Абсолютно равновесие със заобикалящото го.
След няколко дена край мястото, на което човека достигнал Пълното, Абсолютно и Окончателно равновесие, минал друг човек и въпреки отвращението си от разнеслата се воня го погребал. Така знаел от баща си и така самият той смятал за правилно.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена