Когато Бодидхарма станал просветен, той седял до една стена, с гърба си към стената. Изведнъж той се обърнал и погледнал стената. В продължение на девет години той седял само по един начин. Всеки път, когато сядал, той бил с лице към стената. Ако имало някой там - човек с въпроси, духовно търсещ - трябвало да задава въпросите си на неговия гръб.
Хората го питали: „Що за глупава поза си избрал? В света е имало много буди, но никой не е сядал с лице към стената. Защо седиш по този начин? Защо си такъв шантав?"
Бодидхарма отговарял: „Доколкото знам, всички буди са били с лице към стените" - защото всеки път, когато гледаш, има стена. Не в това е въпросът.
Бодидхарма казвал: „Те всички са били с лице към стената, но са били малко по-любезни. Аз не съм толкова любезен, това е всичко. Ни най-малко не ме е грижа какво ще си помислите за мен. Ще си обърна лицето към вас едва тогава, когато видя, че има някой, който може да ме разбере".
В продължение на девет години той бил с лице към стената. Тогава един човек дошъл. Той му казал: „Обърни се към мен или ще се самоубия" - той имал сабя в ръката си. Бодидхарма и тогава не се обърнал. Човекът си отсякъл ръката и казал: „Виж, ръката отиде. Следващото нещо ще бъде главата".
Тогава Бодидхарма се обърнал. Той извикал: „Чакай! Значи ти дойде? - защото само тези, които са готови да се обезглавят, могат да разберат".

Говори ми ...с глас ,взет назаем от Тишината.