Koi e praznika...da ne e Vsi svetii?

Ideqta mi be6e malko po-razli4na...nali tuk sabirame madrosti ot cql svqt...Eto malko pove4e za Lev Tolstoi:





”СЪЗДАДЕН СЪМ КАТО КАМБАНА”
Лев Толстой

Вдъхновените изразители на човешкия гений в различните области на познанието са достигали по свои си пътища до много от идеите и разбиранията на йога.
Той се ражда аристократ, а умира като отрекъл се от всичко, неуморен защитник на унижените и оскърбените и вечнотърсещ обичта между хората. Западът го счита за съвест на епохата си и откликва на всяка негова дума. На Изток го считат за велик Учител и го наричат “Махатма” (“Велика душа”). Обръщайки отзивчивото си сърце към болките на колониална Индия, Лев Николаевич пише в “Писмо до индусите”: “Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.”
За него Великата душа на Индия - Махатма Ганди, казва: “В лицето на Толстой Русия ми даде учителя, който постави рационалните основи на принципа “АХИМСА” (“НЕНАСИЛИЕ”). В поредицата “Нишката на йога” ви предлагаме откъси от дневници и писма на великия руски писател и мъдрец.

* Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.
* Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество - човек, звяр, растение, даже камък - го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
* Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
* От младини започнах преждевременно да анализирам всичко и безмилостно да разрушавам. Често съм се боял и съм мислел - у мен няма да остане нищо цяло; но ето че старея, а имам у себе си много нещо цяло и невредимо, повече, отколкото у другите хора. Дали средството на анализа ми е било силно, или изборът ми е бил верен, но отдавна вече не разрушавам.
* Не зная дали моята капка дълбае, а тя неволно все капе.
* Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече - с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич - то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.
* Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
* Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
* Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.
* Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
* Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
* Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни - те са все богати, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.
* Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите - чак до смърт.
* Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората - тя винаги съществува.
* Много важно: свободата на волята е съзнание за своя живот. Освободен е онзи, който съзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към изпълнение на закона на своя живот.
* Целият живот, който водя, изглежда, че е само едно напипване, а трябва твърдо да се постави целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да правим само едно - добро на хората: да ги обичаме и да им помагаме у тях да има все повече обич и по-малко необич. Eдинствено обич желая на хората, само за нея работя.
* Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.

Страницата подготви Санат Кумар





Carpe diem!