" Диви коне

“Когато тичат, те тичат все едно, че нищо не може да ги спре. Те тичат
за себе си. Тичат, защото така им се иска.”

Представете си един кон в един горещ летен ден. Той тегли каруца пълна с хора и от устата му излиза пяна. Стопанинът има един малък камшик и го шиба с него: «Дий, дий! » Аз съм сигурен, че когато този кон се върне в конюшнята си, след като го разпрегнат, нахранят и напоят, и го погалят, той ще се почувства много добре:
« О, сега не е толкова зле. Сега мога да си почина, да отдъхна».
А сега си представете друг кон, който носи върху себе си тежък товар от тухли, претоварен, изплашен. Стопанинът го тегли за юздата и го удря с ръка, за да продължава да върви. Сигурно е, че когато той се върне и го разтоварят и му дадат вода и прясна трева, и той започне да се търкаля в калта или сламата или на земята, тогава ще се почувствува много добре.
И може би няма нищо лошо в тези две описани ситуации. Но аз не знам, дали някога си виждал диви коне, или диви понита. Те са чудни, прекрасни. Те не теглят никакъв товар. Никой не им сресва гривата, нито им предлага трева за ядене. Те сами си намират водата, която им е нужна и нямат стопанин да се грижи за прехраната им. Те тичат на свобода и имат чудесни гриви. Красиви гриви, които никой не сресва с четка. И това е учудващо. Те не са домашни питомци. Те са съвсем диви и тичат в галоп, развявайки гривите си на вятъра. Когато тичат, те тичат все едно, че нищо не може да ги спре. Те тичат за себе си. Тичат, защото така им се иска. И спират, когато им се иска. И когато те погледнат, това е един много особен поглед, като че ли ти казват: « Това е моя територия. Отивай си»
Така че има разлика и може би ние я разбираме, може би не. Но разлика има. И тъй преди всичко, ти трябва да решиш от кой вид коне искаш да бъдеш ти."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите