|
Тема |
Re: Очакване [re: skinac] |
|
Автор |
Изrpeв (Оле) |
|
Публикувано | 04.07.03 00:21 |
|
|
Абсолютно!!! От доста време съм го установила като истина, това, което казваш, но не съм успяла да го изпълнявам на 100%. Опитвам се и все повече ми се отдава. Вероятно успявам да премина на следващо ниво, в което светвам /не като крушка /, но все още е временно, а тогава нямам нужда от нищо. Безкраен е пътя ни, усещам, че дори не се сещаме колко са дребни и незначителни мислите ни, моментните ни прозренията, но се радвам на всичко, до което достигна...стъпка по стъпка...по важно е да ходим...нали първо сме плували, значи има надежда и да полетим ...засега с въображението си...може би с душата си, с духа си...
Слушах и гледах едно момче тази вечер в Шоуто на Слави, свиреше на класическа китара. Изпълни невероятно, много "романтично" парче, както се изрази. Той свиреше за себе си, затворил очи, не беше на стола, беше едно с китарата си, беше се слял с музиката и всъщност даде повече отколкото, ако се интересуваше от ефекта на изпълнението си...
Дъгата
|
| |
|
|
|