Хуанджи,
Част от въпросното стихотворение е "Страх" на Евтим Евтимов. Той го писа в два варианта и единият от тях е използвал твоя приятел.


Защо не тръгнем пред света открито?
Нима света загуби смелостта?
Да минем под прозорците, които
заключват със закани обичта.
Да прекосим по улици, които
на кръстопът разпъват обичта.
Да ме целунеш пред очи, които
ще те презират до смъртта.
Стани на силната ми обич Вяра,
дори за туй да ти присъдят грях.
Дори в света да предизвикаш ярост,
не предизвиквай в мене страх.
И завещай ми смелостта си жива
и от страха душата ми пази.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци!


А го има и в този вариант (по-ранния мисля), който е популярен като песен на Веселин Маринов (музиката е на Тончо Русев).


И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах, -
откраднах те с единствената мисъл,
че няма от какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито,
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците - клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезем с теб във черквата неделна даже,
загубили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, или зад нас или след нас...

И да изпием чашата горчива, -
да няма страх от трънени венци...
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци!



Както и да е. Мисълта ми беше, че Евтим Евтимов е написал това и можеш да го прочетеш в стихосбирките му и в двата варианта, тъй като преди 5-6 години той пусна редакция на старите си стихотворения. От къде е останалото, което е написал твоя приятел не зная. Може би е още една редакция на Евтим, по-нова, която не съм срещала. Ако разгърнеш и прочетеш още стихове на Евтим мисля, че ще харесаш много от тях. Той е от онези поети, които както казва Ошо са открехвали за миг завесата, макар и да не са мистици...