Привет!
Почти не съм се включвал тук, с малки изключения, но темата ме изкуши да изкажа мнението си! И особено твоето мнение "че колкото се смирява/смалява човек, по-малък шанс има да бъде наранен, изведнъж си викам - като изчезне, въобще няма да го нараняват, ама тогава няма да има кой да го интересува всичко това...". Знаеш ли, в някаква степен това е вярно и според мен, но се замислих, след като не може това да стане на физическо ниво/смаляването до изчезване/, то би могло да стане на друго! някак изведнаж ми просветна, че ако вместо "човек", използваме "егото човешко", ефекта няма да е много различен, а , мисля, ще е и много по-точен! Тази аналогия правя с една уговорка - възприел съм мисълта, че всяко едно чувство, което възниква у човек, е предизвикано от перспективата, от която е погледнат съответния проблем, т.е. от гледната точка! Така, че от тази позиция мисля, че човек би могъл да възприема едно и също нещо от различни ъгли, което би довело до възникване на две различни /може дори противоположни/ усещания. А ако това е вярно, това би означавало, че нараняването не "идва" от някъде, а идва от самите нас, чрез нашето отношение към проблема/думата не е най-точната/. Така че лично бих се замислил дали бих обвинил някого за това, че у мен е възникнало определено усещане по повод на нещо.