20г. Ошо е пазил абсолютно мълчание за това невероятно мощно преживяване.
Описал го е със собствени думи, по-подробно от който и да е Буда до тогава.

"Спомням си съдбоносния ден 21 март 1953г.В течение на много години аз работих - работих над себе си, борех се, правех всичко, което може да се направи и нищо не ставаше. Излишното усилие беше бариера, излишната тежест пречеше, излишното желание и търсене беше грешка, но това не значи, че човек може да достигне без търсене. Търсенето е необходимо, но след това настъпва момент, когато търсенето трябва да бъде отхвърлено.Лодката е необходима за да се пресече реката, но след това настъпва момент, когато излизате от лодката и забравяте за нея и я оставяте зад себе си.Усилието е необходимо, без усилия нищо не е възможно. А също така, само с усилие - също нищо не е възможно.
Така, 7 дни преди 21март1953г.,аз прекратих работата над себе си.Настъпва момент, когата вие виждате цялото безсмислие на усилията.Вие сте направили всичко, което можете, и нищо се се случва.Направили сте всичко, което е по силите на човек. След това какво още можете да направите?В пълна безпомощност човек отхвърля всяко търсене.
И изведнъж търсенето се прекрати, изведнъж аз нищо не търсех, нищо не очаквах, не се надявах, че нещо ще се случи, а Това започна да се случва. Нова енергия възникваше от никъде.Тя не идваше от някакъв източник.Тя идваше от никъде и от всякъде.Тя беше в дърветата, и в камъните, и в небето, и в Слънцето, и във въздуха - тя беше навсякъде.А аз я търсех толкова тежко, а аз мислех, че тя е толкова далече. А тя беше до мен и толкова близко.
Седем дни аз живеех в истински безнадеждно и безпомощно състояние, но в същото време нещо се пробуждаше.Когата казвам "безнадеждно" аз просто имам предвид, че в този момент нямах надежда в себе си.Надеждата отсъстваше.Не казвам, че съм бил безнадежден и печален.Фактически аз бях щастлив, аз бях много спокоен, тих и събран, и центриран.Безнадежден, но в съвсем нов смисъл.Надеждата не съществуваше, така че как би могло да има безнадеждност?Те и двете изчезнаха.
Безнадеждността беше абсолютна и тотална.Надеждата изчезна заедно със своя двойник - безнадеждността.Това беше съвършено ново преживяване - битие без надежда.Това не беше негативно състояние...То беше абсолютно позитивно.Това беше не само отсъствие, присъствието също се усещаше. Нещо протичаше в мен, препълваше ме.
И когато казвам,че бях безпомощен, аз просто казвам, че бях без самия себе си, затова не можех да стоя на своя собствена почва...Аз бях в... бездънна бездна.Но нямаше страх, защото нямаше какво да защитавам, нямаше страх, защото нямаше от какво да се страхувам.
Тези седем дни бяха ужасна трансформация - тотална трансформация.А в последния ден присъствието на съвършено нова енергия, много светлина и ново наслаждение, станаха толкова интензивни, че това беше почти непоносимо, като че ли щях да се взривя, да полудея от блаженство. Стопявах се от блаженство и в същото време бях като вцепенен."

следва....