Съкива ли сега който много мисли...
Мен в училище ме учеха на едни закони-явно за т.н. среден свят-демек нашия.
Тия закони хич не са приложими в долния и голния-субатомното ниво и предполагам такива някакви вселенско-космически...
Примерно преди години в сп. Космос четох, че звездите можели да не могат да се наблюдават, как ние точно си мислим, щото всяка планета има свое собствено време. Демек ние от земята гледаме слънцата и движението им, ама пречупени през нашето земно време, а в действителност те кой знае какво правят...
Изобщо от научната фантастика какви ли не шантави работи съм усвоила още от дете...
Та цялото учудване идва от там-първо ни набиват в главите някакви уж твърдо установени закони, после събитията опровергават тия закони и ние почваме да ги наричаме чудо.
А тия чудеса са естествени, колкото и изгряването на слънцето сутрин, само неестествени са набитите наши представи за тях.

Я си примерно представи, че в училище са те учили, че слънцето непременно изгрява от запад. И тогава ти е гарантирано по едно чудо на ден.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева