Ми то ако прегръдките са проява на някаква ошовска братска любов, за което се претендира тук, то къде е мястото на назидателните беседи за блокираната сърдечна чакра на ближния?

Блокиран бил, скован бил, робот бил, бутони имал, в нервност изпадал - а стига бе! Или прегръдките са само лицемерна показност - виж ме как хубаво прегръщам, пък ти не умееш, щото не си достатъчно духовен, не си се прегръщал както трябва по ошовските медитации, скован си, марш бързо да се разковеш!

Толкоз ли е трудно да се приеме някой такъв, какъвто е, без да се изисква да прави това, което друг си е наумил за правилно?

На всичкото отгоре това с прегръдките не ми е попадало никъде, ама абсолютно никъде в казаното от Ошо. Нововъведение някакво трябва да е.

С поздрав,
едно камилче