"На едно място един човек, който също пише в клубовете каза, че нямаме смирение " - слушай този човек .
Ние се смиряваме за наше добро.Глупавият не се смирява и се възгордява над другите,мисли се за велик,непогрешим,"светлинни години пред другия".В момента в който се възгордее,той спира да вижда от нивото,на което е,и гледа отгоре,но няма острото зрение за там...въз-гордявам - прекалено-горд-съм.Като се спъне в някой камък,и падне от високо,сърцето му се къса.Колкото повече се рее там горе,толкова по-лошо.Гордостта е от човешкия свят,смирението от Божествения.Който се опита да ги окачестви по друг начин,значи нищо не е разбрал.Тук става дума за посока - накъде се движа ? Според отговора и отношението към смирението.

поздравче