Егенцето ти да не презрее, ей?!! Бая се е разширило, миличкото...

Ти като ти говорят слушаш само това, за което после да се хванеш и да го нищиш. Никой не може да отрече страданията, ставаше дума да се научим да приема еднакво радостта и страданията, защото знаем, че вървят едно след друго. На мене в един момент ми бяха като едно или по-точно в едно. Като че ли на различни слоеве от мене имаше различно усещане. Някъде дълбоко се радвах тихичко, а на повърхността ме болеше, та ме късаше. Много странно усещане. И зависеше къде се установявам. Може да не мога точно да го предам, но беше така. Успявах да влезна вътре за малко, като да си поема дъх и пак се потапях в другото. Сещаш се, беше свързано със страдание на близък човек, на когото не можех да помогна както ми се искаше. Това, докато осъзная, че не е моя работа да отнемам чуждо страдание. Мога само да подскажа какво виждам, да подскажа, но не и да направя каквото и да било друго. Всеки се справя с това, което е само негова задача. Можем да облекчаваме, но не и да отменяме.

Дъгата