Тъй като те обичам (нищо че те дърпам за косата и дразня понякога), откликвам на молбата ти.

Нямам ценностна система и морални принципи!

Всъщност не знам и за какво биха ми послужили. Още преди повече от 15 години ми “досаждаха” с горното. Моралния принцип, който най-много ми предлагаха беше “Не прави на другите, това което не искаш да правят на теб”. Обаче, още тогава, горния принцип ми се струваше особено ограничен. Първо, че казва какво да не правим без да споменава нищо за това, което трябва да правим. И второ, че хората са различни ... И с горния принцип само би станала някоя каша (примери колкото искаш).

За това като ме питаха кой ми е принципа, отговарях “Единственият ми принцип е да нямам принципи”.

А да уточня нещо съществено все пак. Не ми трябват принципи, защото предпочитам да видя всяка ситуация, да я усетя и решението да се роди, а не да прилагам някакъв стар принцип!. Така че преценявам според ситуацията. И си запазвам цялата свобода за преценка.

Всъщност принципите и ценностите системи са за слепите хора – карта за да се ориентират. Иначе, гледаш Пътя, внимаваш и вървиш напред. И вместо да се влачиш само по утъпкалия коловоз, се наслаждаваш на цялото грейнало поле.

Та, какъв съм според твяота приказка?

А за прошката – нямата да чакам деня Х – падам на колене пред теб и ти искам прошка за всичко, с което съм ти досадил. Даже ти целувам краката. Пък защо да не се кача с целувките и малко по-нагоре ... . Това прошката не било лошо нещо!